Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. Д., чрез адв.. К, срещу Решение № 745/24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1310/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД ”ИН”/, чрез процесуалния си представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на П. Д. против ГД „ИН” [населено място], с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С първия от тях се претендира обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на началника на З. [ място] в периода 22.03.2013 г. до 14.05.2013 г., изразяващо се в неизпълнение на задължение, вменено му от разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/ - да направи предложение за незабавно настаняване на ищеца в лечебно заведение. С втория иск се претендира обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психическото състояние на ищеца, произтичащи от отменена по съдебен ред заповед на началника на З. [ място]. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от първоинстанционния съд е дадена възможност да се ангажират доказателства, събрани са посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение административния съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ по въведените в исковата молба обстоятелства от ищеца.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. В касационната жалба не се сочат и конкретни процесуални действия и/или бездействия на съда, водещи до неправилност на обжалваното решение.
Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни.
Първоинстанционния съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, дал е ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по въведения с исковата молба предмет на делото. С обжалваното решение съдът е дал отговор именно на изведените от ищеца искания. Обсъдил е фактите, установени от представените по делото доказателства. Мотивирането на съдебния акт и с писмени доказателства, предхождащи и следващи по дата на създаване периода посочен в исковата молба не основава произнасяне по непредявен иск, при мотивиране от съда на отношението им към повдигнатия пред него спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.
По първия предявен иск претенцията за причинени неимуществени вреди ищеца основава на твърдяното, че в периода 22.03.2013 г. до 14.05.2013 г. е страдал от заболяване, налагащо незабавно настаняване в лечебно заведение, което задължително настаняване не се е осъществило поради бездействие на началника на З. [ място], при неизпълнение на произтичащо от чл. 250, ал. 2, предл. първо от ЗИНЗС задължение.
Правилен е извода на административния съд, че в случая не е налице законова предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на началника на З. [ място],
Разпоредбите на чл. 250 от ЗИНЗС уреждат реда, условията и компетентният орган – съответният прокурор или съд, по чието разпореждане обвиняемите и подсъдимите могат да бъдат премествани от един затвор в друг и от един арест в друг, настанявани в лечебно заведение и изпращани в лечебно заведение към или извън местата за лишаване от свобода. Единствено в случаите, когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването може да се извърши със заповед на главния директор на ГД „ИН” по предложение на началника на затвора или на ареста, а не на съответния прокурор или съд – чл. 250, ал. 2 от ЗИНС. Тази разпоредба установява изключение от правилото относно органа, който може да разпореди преместването на обвиняеми и подсъдими от мястото, където са настанени, като въвежда и предпоставките, при които правомощието може да бъде упражнено. Изискването на закона е възникването на изрично посочените, специални, извънредни обстоятелства, само и единствено при настъпването на които правото на преместване, респективно настаняване в лечебно заведение, може да бъде упражнено от главния директор на ГД „ИН”, след предложение на началника на затвора.
Такива обстоятелства в случая не са налице. Безспорно е установено по делото от представените писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, че ищеца е със заболяване, което е хронично, изискващо комплексно лечение в специализирано лечебно заведение. Това заболяване не извежда признаците на необходимост от незабавно настаняване в лечебно заведение по смисъла на чл. 250, ал. 2 от АПК в посочения в исковата молба период, а необходимост от изпращане в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода или извън тях за осъществяване на необходимото специализирано лечение. Задължението за изпращане на обвиняемия или подсъдимия в лечебно заведение е регламентирано в разпоредбите на чл. 250, ал. 3, 4 и 5 от ЗИНЗС и не е равнозначно на задължението за незабавно настаняване в лечебно заведение по чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС, на чието приложение се основава предявения иск.
Следва да се отбележи, че представените по делото молби отправени от Д., чрез неговите пълномощници, до началника на затвора и наблюдаващия прокурор са именно за изпращане на лечение в лечебно заведение извън местата за лишаване от свобода, с оглед характера и степента на развитие на заболяването му.
Твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в посочения от ищеца период не се установява от доказателствата по делото, което основава правилността на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С втория обективно съединен иск се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативно въздействие върху психическото състояние на ищеца, произтичащи от отменена по съдебен ред заповед на началника на З. [ място], с която е наредено настаняването му в постоянно заключени помещения, без право на участие в колективни мероприятия.
Правилен е извода на административния съд, че ако и да е налице една от законовите предпоставки, наличие на отменен акт, то ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на причинени в пряка причинна връзка от отменения акт вреди.
Твърдяните в исковата молба неимуществени вреди не са доказани в съдебното производство. От показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. От тези показания не се установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Правилно в обжалваното решение са взети предвид и обстоятелствата, че действието на заповедта на началника на З. [ място] се разпростира в период от три дни, като реално заповедта не е изпълнена. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Установените в случая факти и обстоятелства не основават обезщетяване от отменения акт.
При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №745/24.04.2015 г., постановено по адм. д.№1310/2013 год. по описа на Административен съд Бургас. Решението не подлежи на обжалване.