Образувано е по касационни жалби на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място], чрез пълномощника му юрисконсулт Велкова и на адвокат С. С, в качеството му на особен представител на малолетния А. М. П. срещу решение № 62 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 20/2016 г. по описа на Административен съд - [населено място], първи състав. И в двете касационни жалби са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците М. И. П. и Е. Е. М., и двамата от [населено място], не са взели отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
С решение № 62 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д.
№ 20/2016 г., Административен съд - [населено място], първи състав е отменил заповед № ЗД-ЗД05-0034 от 26.11.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място].
Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по следните съображения:
Процесната заповед, с която е наредено детето А. М. П. да бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване, воден и съхраняван от Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място], е издадена на основание чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 84, ал. 6 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС). Спорът по първоначалното дело се е свеждал до наличието на предпоставките на чл. 84, ал. 2 СК в конкретния случай.
Съдът е разяснил делото изцяло, като е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по спора, с оглед релевантните факти и обстоятелства, визирани от закона.
От данните по делото се установява, че със заповед № ЗД-РД 03/0192 от 14.11.2014 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], детето А. М. П. е настанено в специализирана институция - Д. - [населено място], на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 и по реда на чл. 26 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Настаняването е потвърдено от Районен съд - [населено място] с решение № 14 от 12.02.2015 г. по гр. д. № 2414/2014 г., влязло в сила на 31.03.2015 г. Едва с писма изх. №№ ЗД-94ЕЕ009 и ЗД-94ММ 0024, и двете от 22.04.2015 г., получени от М. и П. на 27.04.2015 г., те са били уведомени за последиците от неспазване на 6-месечният срок по чл. 93, ал. 2 и приложението на чл. 84, ал. 2 СК. На 30.04.2015 г. М. и П. са подали молби до ОЗД при ДСП - [населено място] за реинтеграция на сина им А. М. П. в домашна среда. В оспорената заповед административният орган е приел, че родителите са спазили 6-месечния законов срок. При това положение, нормата на чл. 84, ал. 2 СК е приложена неправилно.
При условията на чл. 84, ал. 2 СК, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки - на детето да е предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Тези хипотези предполагат пълна незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето.
Когато е налице искане от родителите за връщане на детето в семейна среда, т. е. искане за прекратяване на настаняването на детето в институция, не е предвидена възможност по закон за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, въз основа на преценка от органите за социално подпомагане с мотиви, че майката и бащата нямат нужния родителски капацитет или, че реинтеграцията на детето в семейна среда не е в негов интерес. П. преценка се прави при прилагане на мерките по реда на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), но не и при приложение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 СК. В тази връзка са решение № 13025 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8670/2015 г., VI отделение, решение № 17408 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 12410/2013 г., VI отделение, решение № 9513 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2012 г., VI отделение.
Разпоредбата на чл. 84, ал. 2 СК е достатъчно ясна, и несъмнено цели да гарантира отглеждането на децата от техните биологични родители, както и на последните да упражнят правата и задълженията си по чл. 122, ал. 1 СК.
Текстът на чл. 84, ал. 2 СК не предвижда законова делегация, а цитираната от адвокат Славчев, Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, е приета на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата.
За пълнота на изложението, съдът подробно е обсъдил и данните по административната преписка и е стигнал до правилния извод, че по делото липсват доказателства, че настаняването на детето А. при неговите родители би го определило като дете в риск. Тези мотиви изцяло се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не е необходимо да бъдат отново възпроизвеждани.
Изложените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети. От друга страна по делото е безспорно установено, че на този етап не е прекъсната връзката между детето А. и неговите родители, които винаги са го посещавали в Д. - [населено място]. Освен това в доклада на КСУДВ - [населено място] от 19.10.2015 г. се съдържат положителни данни за М. и в тази връзка е посочено, че ще продължи подкрепата й за повишаване на уменията и знанията за индивидуалните и възрастовите нужди на децата й. Тази дейност, която е определена като дългосрочна социална услуга в направленията от 22.05.2015 г., би била безсмислена при вписване на детето в списъка за пълно осиновяване, водещо до реална възможност за осиновяване. Тези обстоятелства налагат извода, че при издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките на чл. 84, ал. 2 от СК, поради което правилно е била отменена от първоинстанционния съд.
По изложените съображения, касационните жалби се възприемат като неоснователни, а оспореното решение се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 26.05.2016 г., постановено по адм. д. № 20/2016 г. по описа на Административен съд - [населено място], първи състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.