О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 399

София, 12.07.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 3777 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Г. против решение от 01.04.2013г. по гр. д.№ 22/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.11.2012г. на Дупнишки районен съд в обжалваната част с което е допусната съдебна делба между нея и бившият й съпруг Г. С. Г. при равни права на обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22 с трайно предназначение „склад”, находящ с в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 30 кв. м.

като прилежащо помещение към

самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3.36, находящ се в Д., с трайно предназначение жилище – апартамент находящ се на същия адрес със застроена площ 119 кв. м., попадащ в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3

В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалния закон – пар. 5, т. 39 ЗУТ и за необоснованост на извода, че процесния склад е принадлежност към апартамента.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК е формулиран въпроса съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар. 5 т. 39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение. Иска се допускане до касация по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

Ответникът по касация счита, че не следва да е допуска касационно обжалване защото въпроса не е точно формулиран

...