Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма] в несъстоятелност чрез синдика адв. А.С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1440 от 12.12.2012г. по гр. д.№ 1280/2012г.

Ответниците К. Р. П. и П. С. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не е посочена съдебната практика, на която се поддържа, че противоречи обжалваното решение и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване поради непълнота на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. Претендират присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Старозагорския окръжен съд № 255 от 29.06.2012г. по гр. д.№ 318/2011г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] в несъстоятелност [населено място] против К. Р. П. и П. С. П. иск за отстъпване на собствеността и предаване на владението за следния имот: търговски обект – магазин с площ от 135 кв. м., находящ се на партерния етаж на „Жилищна сграда, с гаражи и обекти за стопанска дейност“, построена в УПИ IХ общ. в кв. 365 по плана на [населено място], състоящ се от търговска зала, складово помещение, санитарен възел, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от мястото.

Основният спорен въпрос по делото е бил дали издаденото от частен съдебен изпълнител Ат.П. на 28.09.2010г. по изп. дело № 20107640400060 постановление за възлагане по чл. 496 ГПК е породило вещноправен ефект, предвид постановеното преди влизането му в сила - на 18.10.2010г. спиране на изпълнителното производство. Въззивният съд е приел, че към момента на постановлението за възлагане е действала разпоредбата на чл. 496 ал. 2 ГПК в първоначалната редакция преди изменението в Д.В. бр. 49 от 2012 г. Според тази редакция правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот е придобито от К. П. по време на брака и с П. П. и е станал съпружеска имуществена общност въз основа на издаденото на 28.09.2012г. постановление за възлагане преди постановените предварителни обезпечителни мерки и преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника –ищец по настоящото дело. Ето защо на К. П. и П. П. не могат да бъдат противопоставени правните последици от постановеното съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност.

При тези мотиви на въззивния съд относим към решаващите изводи е поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос към кой момент преминава собствеността върху купувача по отношение на недвижимите имоти, изнесени на публична продан. Същевременно разрешаването му е свързан с прилагане на изричната норма на чл. 496 ал. 2 ГПК в старата редакция, на която се е позовал въззивния съд като е приел, че собствеността се придобива от купувача от публичната продан от постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – определение по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК № определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г., ВКС I г. о. о. определение № 238 от 12.06.2012 г. по ч. гр. д. № 257/2012 г., на ВКС II г. о., следователно не се касае за неясна правна норма, по която няма съдебна практика, за да е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК от една страна, а от друга касаторът не обосновава необходимостта от изоставяне на тази практика, а това не би било и необходимо предвид изменението на разпоредбата в Д.В.бр. 49/2012г., която има действие занапред. В останалата част изложението съдържа доводи за неправилност на решението, които не са относими към производството по чл. 288 ГПК и не следва да се обсъждат.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.

При този изход на делото пред ВКС на основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2013г. за отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 1440 от 12.12.2012г. по гр. д.№ 1280/2012г.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] -в несъстоятелност да заплати на К. Р. П. и П. С. П. сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: