Страница 5 от 5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 790/12.03.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова т. д. № 2018/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Касаторът „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД обжалва Решение № 57 от 12.03.2024 г. по в. г.д. № 520/2023 г. на АС-В. Т. с което поради неучастие на задължителни необходими другари е обезсилено Решение № 132/29.06.2023 г. по гр. д. № 482/2022 г. на ОС-Габрово, постановено по предявен от касатора-взискател срещу присъединения взискател Д. Д. М. установителен иск за липса на ипотечно право.

В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение на касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК - поради съществено нарушение на процесуалния закон. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд относно правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 464, ал. 1 ГПК е неправилен, тъй като по изпълнителното дело, по което страните са взискатели, няма извършено разпределение, а наличието на такова е предпоставка за допустимост на иска по чл. 464 ГПК. Този извод касаторът извежда от систематичното място на разпоредбата на чл. 464 ГПК – в Глава „Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми“, като сочи, че уреденият там иск е правен способ за защита на взискателите срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на оспореното вземане и ако последното все още не е предмет на вече изготвено разпределение, искът, с който то се отрича, е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, каквато е и дадената от първоинстанционния съд. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя два въпроса, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), и едновременно с това – че отговорите им са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Ответникът по касационната жалба Д. Д. М. не подава отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от касатора срещу Д. М. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че в полза на ответника в качеството му на присъединен взискател и кредитор на произтичащо от договор за банков кредит от 29.06.2010 г. вземане не съществува ипотечно право съгласно учредената с нотариален акт от 30.06.2010 г. договорна ипотека.

Искът е предявен при следните фактически твърдения: по силата на договор за банков кредит от 29.06.2010 г. ищецът е предоставил на М. С. банков кредит; за обезпечаване на задълженията по кредита с Нотариален акт № 169/30.06.2010 г. кредитополучателят е учредил процесната договорна ипотека, подновена през 2020 г.; с договор от 2015 г. С. е прехвърлил правото на собственост върху ипотекирания имот на П. Ц. и на солидарния длъжник по договора Н. Н.; поради неплащане на задълженията по кредита в полза ищеца е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който на основание чл. 456 от ГПК той се е присъединил като взискател по изп. д. № 782/2017 г. на ЧСИ per. № 735 и като обезпечен кредитор по изп. д. № 152/2017 г. на ЧСИ per. № 732; на публична продан, проведена по първото дело, съсобственикът Ц. е закупил собствената на солидарния длъжник Н. Ѕ ид. ч. от правото на собственост върху ипотекирания имот и в резултат от продажбата ипотечното право върху тази част се е погасило; с договор за цесия от 18.12.2019 г. ищецът е прехвърлил на „Колект БГ АД част от вземането си за главница по договора за кредит до сумата от 123 746,14 лв.; с договор от 31.01.2022 г. „Колект БГ“ АД е прехвърлило придобитото вземане на Ц. и поради съвпадане на качеството между кредитор и ипотекарен длъжник (с ипотека върху непродадената на проданта Ѕ ид. ч. от имота) е погасено ипотечното право за обезпечаване на цедираното вземане; с договор за цесия от 12.08.2022 г. Ц. е прехвърлил на ответника М. своето вече необезпечено вземане; с молба от 26.08.2022 г. М. е поискала да бъде конституирана като взискател по изп. д. № 152/2017 г. в качеството си на обезпечен с горепосочената ипотека кредитор и молбата й е уважена; изпълнителното производство, по което страните са взискатели, е на етап осребряване на ипотекираната Ѕ ид. ч. от имота. При тези твърдения ищецът е обосновал правния си интерес да оспори съществуването на ипотечно право в полза на М., тъй като в противен случай събраната от публичната продан сума би се разпределила съразмерно на вземанията на ищеца и на ответника, въпреки че последният е хирографарен. Искът е насочен само срещу взискателя М., разгледан е от първоинстанционния съд по същество при правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и е уважен.

За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че когато взискател в изпълнителното производство оспорва привилегията на друг взискател в същото принудително изпълнение, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 464, ал. 1 ГПК, тъй като се касае за спор между конкуриращи взискатели. Счетено е, че този специален иск е допустим и преди да е извършено разпределение в полза на оспореното вземане, както и че правният интерес за предявяването му възниква от момента на присъединяване на конкуриращия взискател, тъй като той има същите права в изпълнителното производство като тези на първоначалният взискател. При изложените мотиви въззивният съд е приел, че спазването на срока по чл. 464, ал. 1, изр. 3 ГПК не е условие за допустимост на иска, а само за задържане на разпределената сума от съдебния изпълнител до приключване на делото. Квалифицирането на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК е наложило обезсилване на първоинстанционното решение поради неучастие като задължителни необходими другари на длъжниците по изпълнението.

При изложените данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по следните съображения:

Поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за правните изводи на съда и да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК. При това отговорът на въпроса не трябва да произтича от конкретните събрани по делото доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а следва да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

В случая поставените от касатора въпроси са следните:

1. Допустимо ли е ипотекарен кредитор в изпълнително производство да оспори с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК привилегия по отношение на същия имот на конкуриращ го взискател в изпълнителното производство, когато не са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК?

2. Допустимо ли е чрез иск по чл. 464, ал. 1 ГПК кредитор в изпълнително производство да оспорва привилегия на конкуриращ го взискател в същото изпълнително производство, без да е извършено разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК?

И двата въпроса касаят приложимостта на предвидения в чл. 464 ГПК ред в случай на оспорване на привилегия на конкуриращ взискател при липса на изготвено разпределение. Тъй като именно при такава фактическа обстановка е постановено и въззивното решение, въпросите се явяват правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – имат обуславящо значение за решението на съда да обезсили първоинстанционния акт, кореспондират с наведения касационен довод и могат да получат абстрактен отговор.

По отношение на тях обаче не са реализирани поддържаните от касатора допълнителни критерии по т. 1, съответно по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Формираните от въззивния съд правни изводи относно приложното поле на иска по чл. 464 ГПК са в съответствие със съдебната практика на ВКС, която не ограничава допустимостта на иска с факта на изготвено разпределение, а го дефинира като иск за защита на взискател срещу вземането или привилегията на друг взискател в същото изпълнително производство независимо от фазата, в която се намира последното – преди или след изготвено разпределение. (Определение № 123/19.03.2018 г. по ч. гр. д. № 668/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., Определение № 464/01.11.2016 г. по ч. т.д. № 553/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 756/22.12.2011 г. по ч. гр. д. № 641/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.). Като практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение, касаторът сочи Определение № 146/08.03.2017 г. по т. д. № 1654/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ. о., но доколкото със същото не се допуска касационно обжалване, то не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от горното следва да се посочи, че даденото в мотивите на това определение тълкуване на приложното поле на чл. 464 ГПК, а именно – че искът касае включено в разпределението вземане, е извършено в контекста на зададения въпрос дали предметът на иска по чл. 464 ГПК е ограничен до оспорване съществуването на вземане, включено в изготвеното разпределение, или оспорването следва да обхване всички суми, които се претендират от същия взискател, като касационният съд не е направил посоченото от касатора обобщение, че фактът на изготвено разпределение е задължителна предпоставка за предявяване иска по чл. 464, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е покрит, когато отговорът на правния въпрос би допринесъл за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия (значение за точното прилагане на закона) или когато касае приложението на непълен, неясен или противоречив закон или закон, практиката по чието прилагане трябва да бъде осъвременена поради горепосочените причини (значение за развитие на правото). В случая не е налице нито една от тези хипотези – нормата на чл. 464 ГПК е ясна, не урежда променени към настоящия момент обществени отношения и подлежи на еднозначно тълкуване от съда в дадения във въззивното решение смисъл, а именно – че наличието на разпределение и неговото изпълнение от съдебния изпълнител са факти, свързани само с приложното поле на специалната форма на обезпечение, уредена в чл. 464, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК (спиране предаването на разпределената сума), и с вида на иска (установителен или осъдителен), но не и с общата му допустимост, която съгласно изр. 1 на цитираната разпоредба произтича единствено от наличието на спор между взискателите относно съществуването, размера или привилегията на вземанията им, предмет на едно и също изпълнително производство. Когато такава фактическа обстановка е налице, съдът е длъжен да квалифицира иска по чл. 464 ГПК и да определи спрямо тази разпоредба надлежната процесуална легитимация на ответниците – оспорения взискател, длъжника по материалното вземане и лицето, дало своя вещ в обезпечение, приравнено по права и задължения в изпълнителния процес на главния длъжник съгласно мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Въз основа на изложеното не може да бъде допуснато касационно обжалване и на второто поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 57 от 12.03.2024 г. по в. г.д. № 520/2023 г. на АС-В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.