О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

София, 20.06.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 3084 /2013

година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Д. против решение № 11 от 17.01.2013г. по гр. д.№ 551/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1263/25.06.2012г. по гр. д.№ 894/2010 г., с което тя е осъдена на основание чл. 72, ал. 1 ЗС да заплати на П. Д. Е. сумата от 60 000 лева, претендирана по частичен иск от цялата сума от 804 321 лева, съставляваща увеличената стойност на недвижим имот - УПИ. .., 1974, в кв. 127 по плана на СО „Т.” [населено място], а съгласно кадастралната карта на [населено място] с идентификатор 10135.2520.4232, в който са изградени претендираните подобрения – семеен хотел и басейн.

В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на материалния закон – 70, ал. 2 ЗС поради това, че съдът не е приел, че презумпцията за добросъвестност е оборена, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът е изследвал само стойността на разходите, а не дали те увеличават имота и за неоснователност на решението поради това, че съдът не е посочил защо възприема заключението на СТЕ въпреки че тя е непълна.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани три въпроса: 1 знанието на купувача, че купува от несобственик прави ли го добросъвестен, 2..следва ли съдът да прояви активност да установи дали увеличената стойност е разна на направените разходи...