О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
гр. София, 12.03.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2263 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А.“ АД, [населено място] срещу определение № 246 от 19.04.2024 г. по ч. т. д. № 264/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в частта, с която е потвърдено определение № 759 от 22.02.2024 г. по т. д. № 1527/2022 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав в частта, с която е върната исковата молба на „А.“ АД срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ /“КТБ“ АД /н.// и А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на банката, и е прекратено производството по делото по евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 194 ЗЗД за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на изявление за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на „КТБ“ АД /н./ прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ“ АД, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски долара, поради липсата на материалноправните предпоставки за неговото извършване.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. При позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Нищожно или неоснователно е прихващане, по отношение на което не са налице изискуемите по чл. 103 ЗЗД предпоставки /насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/?; 2. Предпоставките по чл. 103 и сл. ЗЗД / насрещност, еднородност, изискуемост на активното вземане/ към действителността на едностранното изявление за прихващане ли са относими или към неговата основателност /съществуване на потестативното право на прихващане и настъпване на целената правна промяна – погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл. 104, ал. 2 ЗЗД/?; 3. Какво е правното действие на едностранно изявление за прихващане по смисъла на чл. 104 ЗЗД, което формално е отправено и е достигнало до другата страна, не страда от пороци, които биха довели до неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ЗЗД, но по отношение на което не са налице всички предпоставки съгласно чл. 103 ЗЗД?“. Частният жалбоподател поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 103 от 1.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на ВКС, IV г. о.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени девет въпроса относно допустимостта на евентуалното съединяване на отрицателни установителни искове с предмет едно и също волеизявление за прихващане – главен за нищожност на прихващането и евентуален за неоснователност на прихващането поради липсата на погасителен ефект; относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с предмет установяване липсата на погасителен ефект на извънсъдебно прихващане; относно правния интерес от предявяване на иск за установяване несъществуването на определено право на ответника, когато упражняването на това право засяга съществуването и реализацията на субективно право на ищеца; относно необходимостта от наличието на пълна идентичност между правото, засегнато от правния спор, и претендираното от ищеца право, за да се признае правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск; относно предмета на отрицателния установителен иск; дали отрицателният установителен иск е винаги субсидиарна форма на защита и следва ли да се приема за недопустим, тъй като търсената с него защита не би била в пълен обем по отношение на засегнатото от спора право; относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Частният касационен жалбоподател твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, формирана с решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 256 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 1154/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 352 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о.
По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени тринадесет въпроса относно допустимостта на самостоятелен иск за установяване неоснователност на прихващане – липса на погасителен ефект на изявление за прихващане; относно правния спор при неизпълнение на задължението на синдика по чл. 99, ал. 2 ЗБН и мотивиране на това неизпълнение с настъпил ефект на направено изявление за прихващане от синдика и предмета на този спор; относно правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила и подлежаща на изпълнение от синдика сметка за разпределение по чл. 99, ал. 2 ЗБН да предяви иск за установяване несъществуването на правото на банката за прихващане на дължимата му по сметката сума; относно правния интерес на този кредитор да предяви иск за установяване липсата на правни последици на отправено от синдика на банката след одобряването на сметката изявление за прихващане, на което синдикът се позовава за отказа си да изпълни сметката; относно значението на одобряването на сметката за разпределение в производството по банкова несъстоятелност за правото на кредитора да защити правата си по неизпълнената сметка за разпределение; относно възможността на синдика да откаже да изпълни одобрена и влязла в сила сметка за разпределение; за тълкуване на чл. 99, ал. 2 ЗБН и има ли тази разпоредба императивен характер; относно реда за защита на правото на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора. Развити са съображения и за очевидна неправилност поради установима от мотивите на въззивния акт явна необоснованост на обжалваното определение.
Ответниците по жалбата „КТБ“ АД /н./ и А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на банката, изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите на страните и извърши преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, прие следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
В исковата си молба „А.“ АД твърди, че е кредитор на „КТБ“ АД с вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455, 56 лв., ведно със законната лихва, дължима за периода след 22.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че вземанията му са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17.08.2015 г., под № 741 в описаните размери, като няма възражения по списъка, който е обявен в TPРЮЛНЦ на 14.05.2016 г. Излага доводи, че е включен в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми на кредиторите на „КТБ“АД /н./, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г,. с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН под № 415, като със сметката му е разпределена сума в размер на 298 850, 22 лв. Сметката за разпределение била одобрена с Решение № 96/18.08.2020 г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/, обявено в ТРРЮЛНЦ, но синдикът отказал изпълнението й. Вместо това до ищеца било отправено изявление за прихващане от синдика на банката с изх. № 646/11.04.2022 г., с което синдикът на „КТБ“ АД /н/ прихваща претендираните от него вземания на банката по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/033, с размер на ангажимента 1 568 400 щ. д., представляващи комисиона за издаване и комисиона за ангажимент за периода от 01.01.2016 г. до 7.04.2022 г. в общ размер на 869 690 щатски долара с левова равностойност в размер на 1 557 232, 13 лв. срещу задължението към „А.“ АД по четвърта частична сметка за разпределение в размер на 298 850, 22 лв. Ищецът „А.“ АД е предявил срещу „КТБ“ АД и лицата, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, следните обективно и субективно съединени искове: главни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 103 и 104 ЗЗД – за прогласяване на прихващането за нищожно поради противоречие със закона и заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване на изявлението за прихващане за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗБН; евентуален иск за прогласяване на изявлението за прихващане за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН и евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че изявлението за прихващане е неоснователно и не е породило правни последици, поради липса на активно вземане и липса на насрещност и еднородност.
С определение № 3888 от 5.12.2022 г. по образуваното по исковете т. д. № 1527/2022 г. по описа на Софийски градски съд ТО, VI-3 състав съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта по предявените при условията на евентуалност искове по чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл. 22, ал. 2 ЗБН, като това определение е влязло в сила като необжалвано. Първоинстанционният съд е постановил и определение № 1654 от 16.05.2023 г., с което след отмяна на постановеното в открито съдебно заседание на 24.04.2023 г. определение за даване ход на устните състезания е прекратил производство по т. д. № 1527/2022 г. на СГС по предявените от „А.“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Изложил е мотиви, че съдебното производство е недопустимо, тъй като след откриването на производството по несъстоятелност на банката е недопустимо срещу нея да се образуват нови дела /по арг. от 637, ал. 6 ТЗ/ и тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, доколкото при евентуалното им уважаване той не би получил по-голяма защита от тази, даваща му одобрената частична сметка за разпределение. Последното прекратително определение на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия с определение № 577 от 27.09.2023 г. по ч. гр. д. № 610/2023 г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е счел, че преценката на СГС за недопустимост на исковете е преждевременна, доколкото исковата молба е нередовна - липсва яснота дали ищецът оспорва съществуването на задължението си към ответника „КТБ“ АД /н./ или оспорва действието на извършеното в производството по несъстоятелност на банката от страна на лицата, упражняващи правомощията на синдик, прихващане.
При осъществяване на процесуални действия във връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно указанията на въззивната инстанция Софийски градски съд е констатирал допусната очевидна фактическа грешка в обсъденото определение № 3888 от 5.12.2022 г. и я е отстранил с определение № 741 от 21.02.2024 г. С постановяването на последния акт в диспозитива на поправеното определение е намерила израз формираната воля на съда за прекратяване на производството по делото и по предявения иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН.
С определение № 759 от 22.02.2024 г. Софийски градски съд, като е съобразил направените уточнения на исковата молба от страна на ищеца, е намерил, че е сезиран с редовна искова молба по предявени допустими искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесното прихващане. Счел е обаче, че ищецът не е обосновал правен интерес от отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за липсата на настъпил погасителен ефект на извършеното изявление за прихващане поради отсъствието на материалните предпоставки за това, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в тази част.
Производството по ч. т. д. № 264/2024 г. на Софийски апелативен съд, което е приключило с постановяване на обжалваното определение, е образувано по частни жалби на „А.“ АД срещу определение № 741 от 21.02.2024 г. по т. д. № 1527/2022 г. на Софийски градски съд, с което е поправена очевидна фактическа грешка в определение № 3888 от 05.12.2022 г., по същото дело, като е върната исковата молба и е прекратено производството по евентуалния иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, и по частна жалба срещу определение № 759 от 22.02.2024 г. по посоченото дело на Софийски градски съд в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и 104 ЗЗД за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на изявлението за прихващане, поради липсата на материалните предпоставки за неговото извършване. Като е съобразил даденото разрешение в определение № 254 от 06.02.2024 г. по ч. т. д. 1351/2023 г. на ВКС, І т. о., че частният жалбоподател като кредитор на несъстоятелността е легитимиран да предяви иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, чрез който се цели запазване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите, съставът на апелативния съд е направил извод, че атакуваното определение за прекратяване на производството по този иск е незаконосъобразно. Поради това го е отменил и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по този иск.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционния акт за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото в частта по евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на прихващането поради отсъствието на материалноправните предпоставки за извършването му, въззивният съд е счел, че в исковата молба са изложени едни и същи факти и въз основа на тях са заявени исканията по евентуалния иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН и по евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. Съставът на САС е изложил мотиви, че лицата, действащи като синдик на банката, не оспорват приетото вземане на ищеца в производството по несъстоятелност, а отказват да изпълнят одобрената частична сметка за разпределение, поради направено от тях изявление за прихващане. Изтъкнал е, че фактът на неизпълнение на одобрената частична сметка за разпределение от страна на синдика не може да обоснове правен интерес от предявените искове. Подчертал е, че вземането на ищеца вече е установено в производството по несъстоятелност на банката, то е придобило качеството на безспорност и има същата сила като силата на пресъдено нещо, а одобрената частична сметка за разпределение има и изпълнителна сила, поради което подлежи на изпълнение. Съставът на въззивния съд е посочил, че вземането на ищеца не може да бъде оспорвано, нито от синдиците, нито от несъстоятелната банка, нито от другите й кредитори. Изтъкнал е, че съгласно чл. 645, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ и чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 ЗБН легитимиран да отправя изявление за прихващане след откриване на производството по несъстоятелност е единствено кредиторът на несъстоятелния длъжник. Въззивният съд е изложил и аргументи, че неизпълнението на одобрената частична сметка за разпределение от синдиците, е предмет на други изрично уредени от законодателя производства: сезиране на ФГВБ за тяхното освобождаване по искане на кредитора; ангажиране на специалната им деликтна отговорност за евентуално причинените вреди на кредитор или на административно-наказателната или наказателната им отговорност.
Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Първите три поставени материалноправни въпроси в раздел І на изложението, които се отнасят до валидността на изявление за прихващане, предпоставките за упражняване на потестативното право на прихващане и последиците на изявление за прихващане, не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нямат обуславящ решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявения евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД и касаят основателността на предявените отрицателни установителни искове. Втората група въпроси в същия раздел, които имат процесуален характер, и по отношение на които частният касационен жалбоподател се позовава на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са теоретични и не отразяват особеностите на конкретната хипотеза, в която е предявен евентуалният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД. В този смисъл и тези въпроси не изпълняват общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Част от въпросите, които касаторът поставя като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото в р. ІІ от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили правната воля на съда за недопустимост на производството по предявения евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и 104 ЗЗД. Въпросите по т. 1 и т. 10 са прекалено общи и не разкриват особеностите на конкретния спор, а въпросите по т. 2 и т. 11 не са съобразени с мотивите на въззивния съд за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд. Въведените с т. 6 и т. 8 на раздел ІІ от изложението въпроси са свързани с тълкуването на разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗБН и се отнасят до възможността синдикът да откаже да изпълни сметка за разпределение поради отправено от него изявление за прихващане. Поради това тези въпроси касаят основателността на предявения от частния касационен жалбоподател иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН /по отношение на този иск САС е отменил прекратителното определение на СГС и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия/, което изключва значимостта им за процесуалния спор относно допустимостта на евентуалния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и 104 ЗЗД.
Останалите въпроси в раздел ІІ от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят процесуалния ред за защита на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и разпределена сума по влязла в сила сметка за разпределение при отказ на синдика да изплати сумата поради направено възражение за прихващане с насрещно вземане на банката срещу кредитора и допустимостта този кредитор да търси защита чрез иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за установяване, че прихващането няма погасителен ефект поради липсата на материалноправните предпоставки за извършването му. Така обобщеният въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Доколкото на въпроса е даден отговор в решение № 99 от 10.07.2024 по т. д. № 2648/2022 г. на ВКС, І т. о., касационното обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС.
С решение № 99 от 10.07.2024 г. по т. д. № 2648/2022 г. на ВКС, I т. о. е даден положителен отговор на правния въпрос „Има ли кредитор с прието вземане в производството по банкова несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по общия ред срещу банка в несъстоятелност/синдика й, за да установи нищожността на противопоставено му във фазата на разпределение на осребрено имущество възражение за прихващане?“. Прието е, че след като ищецът, като кредитор с признато вземане в производството по несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, не е получил очакваното плащане поради извършено от страна на лицата, осъществяващи функцията синдик, изявление за прихващане, той има защитим правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че това изявление не е породило присъщите му правни последици, респективно не е погасило вземането му. Изяснено е, че при същите условия такъв ищец има интерес със сила на пресъдено нещо да отрече валидността на извършеното едностранно изявление поради противоречие със закона, евентуално липса на форма, евентуално да отрече погасителния му ефект, поради липсата на материалноправни предпоставки за проявяването му. В решението са изложени съображения, че разпоредбите, които ангажират отговорността на синдика, не могат да обосноват отказ за разглеждане на визираните искове. Реализирането на отговорността на синдика по реда на чл. 663, ал. 4 ТЗ не може да изключи интерес на ищеца да защити правото си на вземане. Касационната инстанция е приела, че липсва надлежна пасивна процесуална легитимация на синдиците на „КТБ“ АД /н./ като самостоятелна страна – ответник по исковете, доколкото те са действали като представители на банката. В тази връзка е направено позоваване на задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС.
С оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, следва да се приеме, че предявеният от „А.“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и 104 ЗЗД е допустим, съответно определението на САС и потвърденото с него определение на СГС следва да бъдат отменени в частта, с която е прекратено производството по делото по този иск, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на този и на останалите обективно съединени искове, по отношение на които първоинстанционният съд не е прекратил производството по делото и по отношение на които след отмяна на прекратителното определение на СГС САС е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Атакуваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за прекратяване на производството по делото по предявения срещу лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и 104 ЗЗД с оглед липсата на надлежна легитимация на синдиците на банката като самостоятелна страна - ответник по иска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 246 от 19.04.2024 г. по ч. т. д. № 264/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав и потвърденото с него определение № 759 от 22.02.2024 г. по т. д. № 1527/2022 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от „А.“ АД срещу „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД за установяване липсата на настъпил погасителен ефект на изявление за прихващане с изх. № 646 от 11.04.2022 г., с което синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 298 850, 22 лв., включено под № 415 в четвърта частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена в ТРРЮЛНЦ на 17.02.2021 г., със задължения на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. с реф. № 36/033 в размер на 869 690 щатски долара, поради отсъствието на материалноправните предпоставки за неговото извършване.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 246 от 19.04.2024 г. по ч. т. д. № 264/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав в останалата обжалвана част, с която е потвърденото определение № 759 от 22.02.2024 г. по т. д. № 1527/2022 г. на Софийски градски съд, VI-3 състав в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от „А.“ АД срещу А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 103 и чл. 104 ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.