№ 296

София, 03.06. 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1898/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г. В. - пълномощник на Й. М. К., срещу въззивното решение от 29.11.2012 г. по гр. д. № 3475/2012 г. на Софийския градски съд.

Касационната жалба е подадена в срока по 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответникът по касация К. А. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 09.11.2011 г. по гр. д. № 41872/2008 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е намалено с 30 228.31/83 500 ид. ч. дарението, извършено с н. а. № 128 от 07.02.2008 г., от А. К. К. в полза на жалбоподателката, и е възстановена запазената част на К. А. К. от наследството на дарителя, в размер на 30 228.31/83 500 ид. ч. от недвижимия имот, предмет на дарението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила на първо място, че съдът се е произнесъл неправилно по въпроса кой от наследниците каква част наследява при преживял съпруг и дете и в тази част по коя методика следва да се определят...