Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите и касационна жалба на „Евклипс“ООД, [населено място] против решение № 33 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 2276/2020г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №3112 /15.05.2020г. по гр. д. № 16231/18г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Евклипс“ООД, [населено място] против Държавата иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 44968.37 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от противоправно поведение на лица от държавен орган, изразяващо се в приемане на разпоредба в закон, която е в нарушение на правото на ЕС и Конституцията на РБ и по същество този иск е отхвърлен. Извършена е преценка за основателност на евентуално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за същата сума - на основание заплатена без основание такса за произведена електрическа енергия от възобновяем източник по чл. 35а и чл. 35 б ЗЕВИ, обявени за противоконституционни и същият иск е уважен.За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът е производител на електрическа енергия от изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ, находяща се в землището на [населено място], община Каварна, област Добрич, като дружеството е сключило договор с „Енерго про продажби“ със срок на действие до 31.03.24г. за изкупуване на електрическа енергия. Таксите, удържани на основание чл. 35б ЗЕВИ за първото тримесечие на 2014г. са установени на стойност 23921.87, за второто – 16816.56лв. и за третото – 5229.94лв., като тези такси са били заплатени от дружеството - ищец, преведени на ДКЕВР, след което прехвърлени към централния бюджет. Прието е още за установено по делото и това, че през исковия период 01.01.2014г. – 10.08.2014г. върху цената на произведената и изкупена ел. енергия е начислена дължимата такса по чл. 35а ЗЕВИ в размер общо на 45968.37лв. Сумите са преведени по сметката на регулаторния орган – КЕВР на 15.10.2014г. При така установените данни, съдът е отчел, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС разпоредбите на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, решението е обнародвано на 06.08.2014 г., влязло е в сила на 10.08.2014 г. Прието е още, че съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, поради което е заключил, че за процесния период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща. Съставът е изложил мотиви, че с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ са загубили изцяло регулативния си ефект спрямо неприключените правоотношения от началния момент на проявление на правопораждащите им факти, вследствие, на което са отречени изцяло техните правни последици - настъпили и ненастъпили; правата и задълженията по неприключеното правоотношение се считат за изначално непородени и отречени, тъй като неприлагането на закона е към всеки елемент от правоотношението, вкл. и към правопораждащия му факт, поради което извършеното плащане на сумата 45968.37лв. е осъществено при начална липса на основание и подлежи на реституиране. За да отхвърли иска по чл. 49 ЗЗД въззивният съд е разгледал решение № 3/28.04.2020 г. на КС и е достигнал извода, че възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание. Така поради отхвърляне на главния иск въззивната инстанция е разгледала първия евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК и както бе посочено по –горе го е уважила.

Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от Държавата чрез министъра на финансите в частта му, с която е бил уважен иска по чл. 55, ал. 1 предл. 1-но ЗЗД, а от „Евклипс“ ООД, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД, включително и за лихвата дължима за процесния период.

С определение №50231 от 21.11.2022г. по т. д. 170/22г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 1 /22 на ОСГТК на ВКС на РБ.

С ТР ОСГТК № 1/22г. беше прието, че правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД.

С определение №50128 от 31.05.2023г. производството по делото е възобновено.

Настоящият съдебен състав счита, че формулираните в изложенията правни въпроси отразяват основния спор между страните, а именно - определяне на правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. По отношение на тях и въпросите, изведени и обобщени от изложенията на касаторите - по кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени задължения“- събрани държавни такси по реда на чл. 35а - чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС/ от изложението на Държавата / и поставения от дружеството въпрос №4/ –„ При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемане на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, на какво правно основание се дължи обезвреда на засегнатите лица“ са релевантни. Така поставените въпроси удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед това, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК -за преценка на съответствието на релевантните правни въпроси с Тълкувателно решение № 1/20.04.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторите дължат държавна такса както следва: Държавата чрез министъра на финансите в размер на 574.60лв. а „Евклипс“ООД, [населено място] в размер на 744.62лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 2276/2020г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касаторите, че в седмичен срок от съобщенията следва да удостоверят внасянето на държавна такса както следва: Държавата чрез министъра на финансите в размер на 574.60лв. а „Евклипс“ООД, [населено място] в размер на 744.62лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.

След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: