Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от П. Е. Ц. против решение № 331/17.10.2016 г., постановено по адм. д. № 458/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него ,ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на главен експерт при Териториално звено „ГРАО“ - Добрич, обективиран в негово писмо изх. № 08-00-19/13.07.2016г., с което не е уважено искането на П. Е. Ц. за промяна на личния му ЕГН чрез възстановяване на ЕГН от преди извършеното и впоследствие отменено пълно осиновяване със законните последици.
Касационният жалбоподател, П. Е. Ц., редовно призован, се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата, устно – в хода по същество и в допълнително представени писмени бележки.
Ответникът, главният експерт при ТЗ“ ГРАО“ – гр. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
От фактическа страна АС-Добрич е приел, че П. Е. Ц. е [дата на раждане] С влязло в сила на 28.04.1999г. решение по гр. д. № 82/1999 г. по описа на РС - Костинброд е допуснато пълно осиновяване на П. Е. Ц. от Л. З. Ж., поради което на основание чл. 61 от СК / отм. / и чл. 71, ал. 1 и ал. 3 от действащата към този момент Наредба за гражданското състояние отм. на П. Ц. е съставен нов акт за раждане с промяна на бащиното и фамилното му име на П. Л. Ж. и с промяна на ЕГН – от първоначалния ЕГН [ЕГН] на ЕГН [ЕГН]. С Решение № ІІІ-85-35/20.02.2014 г. по гр. д. № 21274/2013 г. по описа на СРС, поправено с решение от 13.03.2014г. по същото дело, пълното осиновяване на П. Л. Ж. е прекратено и на основание чл. 18, ал. 4 от ЗГР е допусната промяна на бащиното и фамилно име на жалбоподателя – от „Л.“ на „Е.“ и от „Ж.“ на „Ц.“, като ЕГН на П. Ц. остава същия като този, получен от него при пълното осиновяване – ЕГН [ЕГН], Със своя молба от 13.03.2014г. П. Ц. е поискал допълване на решението на СРС като му бъде възстановен ЕГН отпреди допускане на пълното му осиновяване – т. е. да му бъде възстановен ЕГН, даден му при раждането – ЕГН [ЕГН]. Молбата за допълване е отхвърлена от СРС и решението в тази му част е оставено в сила с решение на СГС по гр. д. № 5539/2014г. по описа на СГС.
С три различни заявления, съответно –от 16.10.2014 г. до началника на отдел “Правен“ в район „Люлин“ –СО, до община –Добрич и от 21.10.2014 г. до ГД“Гражданска регистрация и административно обслужване“ при МРРБ, П. Ц. е искал промяна на основание чл. 77 от ЗГР на съществуващия му ЕГН с първоначално вписания в акта му за раждане № 486 от 22.03.1982г. такъв. По повод последното заявление е постановен изричен отказ № АУ01-3034/09.01.2015 г на главния директор на ГД „ ГРАО“ при МРРБ, обявен за нищожен с влязло в сила на 04.06.2016 г. решение № 2788/22.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1238/2016 г. по описа на АССГ. С цитираното по-горе съдебно решение делото е изпратено във вид на преписка на компетентния административен орган - длъжностното лице в териториалното звено“ ГРАО“ в община –Добрич за произнасяне по искането на П. Е. Ц. за промяна на единния му граждански номер посредством възстановяване на ЕГН, вписан в Акт за раждане № 486/22.03.1982г. на ОНС - гр. Т..
Именно в тази връзка е постановен обжалвания пред АС-Добрич изричен отказ на главен експерт при ТЗ“ГРАО“- Добрич, обективиран в писмо изх. № 08-00-13.07.2016 г.
С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на П. Е. Ц. срещу отказ на главен експерт при ТЗ“ГРАО“- Добрич, обективиран в писмо изх. № 08-00-13.07.2016 г., да уважи негово искане за промяна на ЕГН чрез замяната му с това ЕГН, което Ц. е имал отпреди извършеното и прекратено впоследствие пълно осиновяване.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност.
Административният съд, преценявайки съответствието на изричния отказ с материалния закон, е заключил, че разпоредбата на чл. 114 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация предвижда само три възможности за промяна на ЕГН по административен ред, а именно : при несъответствие на датата на раждане на лицето, вписана в акта му за раждане, с датата на раждане, съдържаща се в неговия ЕГН / чл. 114, ал. 2, т. 1/; при несъответствие в пола, вписан в акта за раждане с пола, вписан в неговия ЕГН / чл. 114, ал. 2, т. 2/ и при постановяване на съдебно решение за промяна на датата на раждане или пола на лицето / чл. 114, ал. 5/.Според административния съд в първите два случая промяната се извърша служебно от компетентното длъжностно лице, а в третия – въз основа на съдебно решение, което в диспозитива си съдържа или промяна в датата на раждане, ли в пола на лицето. АС-Добрич е приел, че именно третата хипотеза – съдебното решение по чл. 114, ал. 5 от Наредбата е документът, установяващ промяната, необходима по смисъла на чл. 77 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), поради което цитираните норми на наредбата са в съответствие, а не в противоречие със закона, както неоснователно твърди жалбоподателят. Предвид съдържанието на решението за прекратяване на осиновяването, постановено по гр. д. № 21274/2013 г. / с поправка и отказ за допълване, последният – оставен сила с окончателно решение на СГС по гр. д. № 5539/, със съдебното решение се отказва исканата от П. Ц. промяна на ЕГН – т. е. представените по делото съдебни решения не са основание за промяна в ЕГН на жалбоподателя по смисъла на чл. 114, ал. 5 от Наредбата.
Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.
Неоснователни са развитите от касатора оплаквания за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като АС-Добрич неправилно бил приел наличието на само три материалноправни предпоставки за промяна на ЕГН, разписани в чл. 114 от Наредбата. Касаторът смята, че четвърта хипотеза за промяна на ЕГН се съдържа в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същата наредба. Този довод на касатора е несъстоятелен, тъй като предвидената в чл. 36, ал. 1 от наредбата промяна в ЕГН на осиновено при условията на пълно осиновяване лице не води автоматично до извода, че при прекратяване на това осиновяване се дължи възстановяване на ЕГН на лицето отпреди осиновяването. Нещо повече – разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от Наредбата във взаимовръзката й с чл. 120, ал. 3, т. 2, изр. последно от същата указват на извода, че при прекратяване на пълно осиновяване в акта за раждане се запазва ЕГН, даден на лицето след осиновяването и не се възстановява ЕГН отпреди осиновяването.
Настоящата касационна инстанция споделя крайния извод на административния съд, че чл. 114 от Наредбата не противоречи на чл. 77 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ). Разпоредбата на чл. 77 от ЗГР предвижда писмена форма на доказване на материалноправните предпоставки за промяна на ЕГН, а по отношение предвидения ред за промяна и компетентното длъжностно лице двете разпоредби съвпадат. Под „…документ, установяващ необходимостта от такава промяна” не следва да се разбира какъвто и да е документ за промяна на вписан ЕГН, а само такъв писмен документ, който доказва предпоставките, изчерпателно изброени в чл. 114 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 114 от Наредба № РД-02-20-9/ 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация не само не предвижда възможност вписан ЕГН да бъде променен при прекратяване на пълно осиновяване, но дори в своята ал. 10 съдържа изрична забрана за това, доколкото чл. 114, ал. 10 от този подзаконов нормативен акт гласи : „При прекратяване на осиновяването ЕГН не се променя”.
С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 331/17.10.2016 г., постановено по адм. д. № 458/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.