Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на Р. Й. К. от [населено място], е подадена против решение № 300 от 15.01.2016 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 26 състав, по адм. д. № 4788/2015 г., като касаторката е вписала: "...с което връща на Комисия за енергийно и водно регулиране решение № Ж-90 от 06.11.2014г., поради погрешна и несъзнателна реакция именно вместо [фирма] е записано [фирма]." С оглед на това изявление настоящият съдебен състав приема, че горепосоченото решение се обжалва в частта му досежно втория диспозитив от обжалваното решение, с който делото е изпратено като административна преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на съдебното решение. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен представител Й. Б. Я. /баща на касаторката/ се релевира твърдение, че най - правилно би било да се върне решението на комисията за прередактиране на допусната грешка. Излагат се оплаквания, че делото е отлагано безпричинно; не са допуснати поисканите свидетели и връщането на делото на комисията е безпредметно.
Втората касационна жалба е предявена от Комисията за енергийно и водно регулиране /Комисията, КЕВР/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Р. Н., против решение № 300 от 15.01.2016 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 26 състав, по адм. д. № 4788/2015 г. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен старши експерт в дирекция "Правна" С. П. се твърдят нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател подробно възпроизвежда съдържанието на решение № Ж-90 от 06.11.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/ и моли Върховния административен съд да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, като неправилно и да реши спора по същество, като отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С писмен отговор от 18.01.2018г. Р. Й. К. оспорва касационната жалба на КЕВР, представя писмени доказателства и заявява, че КЕВР и съдът си затварят очите по спора.
Заинтересованата страна - [фирма], [населено място], чрез упълномощен юрисконсулт Д. И., в съдебно заседание и с писмена молба от 12.02.2018г. изразява становище за основателност на касационната жалба на КЕВР, оспорва представения отговор по нея от Р. К. и пледира за решавяне спора по същество с отхвърляне жалбата на Р. К..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение по касационната жалба на Р. К., че е основателна относно връщането на преписката на КЕВР за ново произнасяне, защото последващата проверка няма да е обективна и точна, понеже фактическата обстановка ще бъде различна от тази преди издаването на административния акт. По отношение на касационната жалба на КЕВР е изразено становище за неоснователност, тъй като обосновано въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на правилата, защото ДКЕВР е приела, че жалбата на Р. К. е насочена срещу [фирма], затова, че дружеството не е изпълнило влязлите в сила решения № 108 от 18.04.2013г. на КРС по гр. д. № 1903/2011 г., потвърдено с решение от 30.10.2013 г. на КОС по гр. д. № 393/2013 г. и същото дружество е участвало като ответник в административното производство, а с оспореното решение е прекратена преписката срещу друг субект - [фирма]. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел, че нарушението е съществено и препятства съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Относно касационната жалба на Р. К. съдът констатира, че обжалваното решение в първия си диспозитив е благоприятно за касаторката, тъй като целеният от нея резултат е постигнат отм. о е атакуваното решение № Ж-90 от 06.11.2014 г. на ДКЕВР. Както бе отразено по - горе настоящият съдебен състав счита, че касаторката оспорва съдебното решение само в частта му досежно втория диспозитив на съдебния акт относно връщането на преписката на административния орган, като развива аргументи за незаконосъобразност на тази част от обжалваното съдебно решение. Доколко са основателни възраженията на касационната жалбоподателка против разпореденото връщане на преписката на КЕВР с указания за ново произнасяне, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимост на касационната жалбата Р. К..
Разгледана по същество касационната жалба на КЕВР е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 300 от 15.01.2016 г. се отменя решение № Ж-90 от 06.11.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11Р-00-12 / 25.04.2014 г. на Р. Й. К. срещу [фирма]; делото е изпратено като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на съдебното решение; отределен е 60-дневен срок за произнасяне по жалба с вх. № Е-11Р-00-12 / 25.04.2014 г. на Р. Й. К.; КЕВР е осъдена да заплати на Р. Й. К. от [населено място] сумата от 10, 00 (десет) лева – разноски в производството. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесното решение № Ж-90 от 06.11.2014 г., е произнесено от компетентния за това орган, при спазване на установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в това, че жалбата с вх. № Е-11Р-00-12 от 25.04.2014 г., с която е била сезирана ДКЕВР не е отговаряла на императивните изисквания на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, от което е изведено заключение, че Комиисята не е изпълнила задължението си, регламентирано в чл. 30, ал. 2 АПК, и това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е повлияло върху съдържанието на постановения краен акт. Освен това е констатирано, че оспорващата възразява срещу действия във връзка със смяната и отчетите на уреда за търговско измерване и действия по преустановяване на електроподаването, както и оспорва задължения за предоставена електрическа енергия по фактури за период, за който се твърди, че електроподаването в жилището, представляващо процесния апартамент № 8 е било преустановено. С оглед на тези оплаквания първоинстанционният съд е преценил, че ДКЕВР не е отчела обстоятелството, че доводите на жалбоподателката, свързани със закононарушения при смяна на електромера в жилището идентифицират [фирма] като надлежен ответник, а дводите, които са свързани с формиране на задълженията за предоставена електроенергия, издаване на фактури, тяхната коректност и т. н. са относими към дейността на [фирма]. В мотивите на обжалвания съдебен акт е отразено, че в доклада от 14.10.2014 г., в протокола от заседанието на Комисията от 06.11.2014 г. и в обстоятелствената част на оспореното решение - първи абзац, за ответник в административното производство е счетено единствено [фирма], от което дружество е изискано на основание чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката извършване на проверка по жалбата и изготвяне на становище. При тези данни първостепенният съд е счел, че не са съобразени доводите и възраженията на жалбоподателката и предмета на дейност на всяко от двете търговски дружества, поради което Комисията не е ги е конституирала правилно като ответници по преписката, което също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил, че е налице още едно самостоятелно и достатъчно основание да бъде формиран извод за незаконосъобразност на процесния административен акт, а именно: Комисията е приела, че жалбата, с която е сезирана е насочена срещу [фирма] и само това дружество е участвало като ответник в административното производство, а с обжалваното решение е прекратила преписка срещу друг правен субект - [фирма].
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на детайлно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - София - град точно е констатирал, че оспорването, което е обективирано в жалба, озаглавена "Молба", вх. № Е-11Р-00-12/25.04.2014 г. не е била редовна, понеже не е съответствала на задължителните изисквания, предвидени в текста на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че установената неяснота в обстоятелствата, на които се основава жалбата и в съдържанието на искането осуетява коректното очертаване на обективните и субективни предели на контрола, който следва да осъществи специализираният регулаторен орган. В хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Комисията действа като орган, който разрешава възникнали спорове между клиенти и доставчици на ел. енергия и в този вид производство тя е обвързана от предмета на сезирането, така както той е очертан в жалбата, поставяща началото на административното производство. С оглед на това първостепенният съд правилно е счел, че при установеното несъответствие на жалбата с изискванията на чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г., съобразно нормата на чл. 30, ал. 2 от АПК, ДКЕВР е следвало да укаже на жалбоподателката и да отстрани неяснотите и непълнотите в жалбата. По отношение на констатираното в обжалваното съдебно решение неправилно конституиране на ответника по преписката, настоящият съдебен състав счита, че това нарушение на административнопроизводствените правила също е налице и то е съществено по характер. Първоинстанционният съд е извършил правилен анализ и точно е преценил, че дейностите по използване на електроразпределителните мрежи и по продажба на електрическа енергия се осъществяват от различни търговски дружества, които са самостоятелни правни субекти: [фирма] притежава Лицензия за търговия с електрическа енергия № [номер] от 17.05.2007 г. и Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № [номер] от 29.11.2006 г., а [фирма] притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № [номер] от 13.08.2004 г. При това положение Комисията не е съобразила, че оплакванията на жалбоподателката във връзка с твърдяни от нея нарушения при самоволно включване от други лица на електромера и смяната му в процесния апартамент са относими към дейността на [фирма], а възраженията срещу формиране на задълженията за предоставена електроенергия и издаването на фактури са свързани с дейността на [фирма]. В случая обаче Комисията е преценила, че жалбата на Р. Й. К. е предявена единствено срещу [фирма], поради което в Доклада от 14.10.2014 г. и в Протокола от заседанието на Комисията от 06.11.2014 г. е отразен като ответник само това дружество. В първото изречение на процесното решение на ДКЕВР също за ответник в административното производство е счетено само [фирма]. Ето защо единствено това дружество е вписано като заинтересована страна в изпълнение на задължението на КЕВР по чл. 152, ал. 3 от АПК в съпроводителното писмо, с което Комисията е изпратила жалбата в съда, поради което само това дружество е конституирано като заинтересована страна в пъровинстанционното съдебно производство и в касационното производство. От значение е обстоятелството, че единствено от [фирма] е изискано на основание чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. да извърши проверка по жалбата, а от страна на [фирма] е поискано само становище, а не проверка, каквато следва да направи ответникът в производството пред Комисията. Настоящият съдебен състав възприема становището на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт на ДКЕВР поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като Комисията погрешно е счела, че оспорването с жалбата на Р. К. е само срещу [фирма] и точно това дружество е взело участие в административния процес в качеството му на ответник по преписката, а с решение № Ж-90 от 06.11.2014 г. Комисията е прекратила преписка срещу друго дружество, а именно: [фирма]. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав счита, че следва да се отрази и обстоятелството, че в процесното решение на ДКЕВР е вписано следното: "От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че за периода декември 2009г - октомври 2012г. [фирма] правомерно е издавало фактури за консумирана електрическа енергия за имота на жалбоподателката, въз основа на отчетените показания на средството за търговско измерване." В така очертания период Комисията неправилно е включила периода, който е бил предмет на решение № 208 от 18.04.2013 г. на Кюстендилски районен съд по гр. д. № 1903/2011 г. и решение от 30.10.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд по гр. д. № 393/2013 г., с които съдебни актове със сила на пресъдено нещо е установено, че Р. Й. К. не дължи на [фирма] сумата 1429, 45 лв. за периода от 14.04.2010 г. до 07.06.2011г. В случая Комисията се е произнесла недопустимо, като е нарушила забраната, регламентирана в чл. 14, ал. 3 от ГПК. Освен това при новото разглеждане на жалбата, с която е сезирана Комисията, същата следва да обсъди основното възражене на жалбоподателката за подадена от нея Молба - уведомление, която е депозирана от нея с № 1200414951/29.07.2011г., с която Р. К. ясно и недвусмислено е заявила искане токът й да бъде прекъснат и при наличие на консумирана енергия без нейна нова молба, да се счита за кражба от друго лице. КЕВР следва да извърши надлежна проверка в кое дружество е входирано визираното уведомление - в [фирма] или в [фирма], както и да установи дали след горепосочената молба е последвала нова от жалбоподателката за включване на електрозахранването в жилището или такава е постъпвала от друго лице. Съдът констатира, че в касационната жалба на КЕВР се съдържа подробно преповтаряне на процесния административен акт, но няма изразено становище по отношение на установените от първоинстанционния съд съдествени нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът КЕВР не релевира възражения относно правните изводи в обжалваното съдебно решение и не ги оборва в хода на касационното производство.
По отношение на касационната жалба на Р. Й. К. настоящият съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Както бе отразено по - горе с тази касационна жалба се оспорва втория диспозитив от съдебното решение, с който съдът е върнал делото като преписка за ново произнасяне на КЕВР със задължителни указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила. Съдът правилно се е позовал на нормата на чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК. Предвид естеството на спора, делото законосъобразно е изпратено на КЕВР като административна преписка с указание за ново произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила за разглеждане на жалбата, като Комисията следва да уточни предмета на оспорване при упражняване на правомощието си по чл. 30, ал. 2 от АПК и съобразно направеното от жалбоподателката уточнение да конституира надлежните ответници, с чието участие да проведе административното производство при стриктно спазване на изискванията на глава ІХ от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В изпълнение на законовата норма на чл. 174 от АПК първоинстанционният съд е определил 60-дневен срок за произнасяне по жалба с вх. № Е-11Р-00-12 / 25.04.2014 г. на Р. Й. К.. Настоящият съдебен състав не споделя становището, че връщането на преписката е безпредметно, тъй като при констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното приложение на материалния закон, съдът е възпрепятстван да се произнесе по съществото на спора. Неоснователни са релевираните от касаторката Р. К. оплаквания за безпричинно отлагане на делото, смяна на докладчика и недопускане на свидетелски позказания, както и те не са пряко свързани в обжалваната част от съдебното решение - втория диспозитив, с който делото е върнато като преписка на КЕВР със задължителни указания.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, не страда от инвокираните с двете касационни жалби пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на спора претенцията на КЕВР за присъждане на разноски се оставя без уважение. Останалите страни не претендират разноски.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 300 от 15.01.2016 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 26 състав, по адм. д. № 4788/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.