Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от А. К. П. срещу Решение № 1634 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1015 по описа за 2016 г. на Административен съд - Варна (АС - Варна). С него са отхвърлени предявените от П. обективно съединени искове срещу Областна управа с център гр. В. за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6845, 00 лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4500, 00 лв. за периода 27.11.2014 г. – 08.04.2016 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неговата необоснованост, а предвид изложеното в нея и поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК. Твърди се, че съдът не е изследвал обстоятелството, че в кореспонденцията с областния управител не е отчетен фактът, че процесният имот не бил новообразуван, а придобит по наследство. Неправилен, според касационния жалбоподател, е изводът на съда, че претърпените имуществени вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с бездействието на областния управител, тъй като видно от доказателствата по делото той не е изпълнил влязло в сила съдебно решение, по силата на което е отменен планът по отношение имота на П.. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че предварителният договор не представлява доказателство за претърпени имуществени вреди, по причина липсата на нотариална заверка на подписите. Твърди се, че неизпълнението на предварителния договор е поради бездействието на областния управител и неизпълнението на съдебното решение. Поддържа се становище, че съдът неправилно е приложил ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), като наред с това истинността на разписката не била оспорена. Изразява се становище, че по – голямо доказателство за претърпените неимуществени вреди от преживяното от него, не може да има. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Представя писмено становище по делото.
Ответникът – Областна администрация на Област с административен център – гр. В. оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор.
В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установено е от съда, че с влязло в сила Решение № 3077 от 11.06.2014 г., постановено по гр. д. № 18643 по описа на Варненския районен съд за 2013 г. е отменена Заповед № РД-12-7706-313 от 19.10.2012 г., издадена от областния управител на О. В за одобряване на плана на новообразуваните имоти на местност [наименование] в гр. [населено място] в частта за имот с идентификатор [номер] и преписката е изпратена на областния управител за ново произнасяне относно спорните 26, 30 кв. м., които да бъдат включени към имота на П.. По негови заявления от 21.11.2014 г. и от 18.12.2014 г. областният управител се е произнесъл с две писма с изх. № РД-14-9400-1627 от 01.12.2014 г. и от 22.12.2014 г., като е отказал издаване на скица за имот [номер]. В тях обяснил, че одобряването на ПНИ на с. о.[наименование] относно имот [номер] може да стане въз основа на проект, изготвен от правоспособно лице, който да бъде разгледан от комисия по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, след което областният управител ще може да издаде заповед за одобряване, и едва след това заявителят може да получи скица за имота си.
Във връзка с влязлото в сила съдебно решение П. е предявил до областния управител на област В. и Заявление с вх. № РД-14-9400-1627/5/ от 20.03.2015 г., по което е получил Отговор с № РД-14-9400-1627/25.03.2015 г. В него било отразено, че е отправено запитване до Министерски съвет (МС) относно необходимостта от осигуряване на средства за възлагане изработването през 2015 г. на планове по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Оорено било, че по бюджета на МС за 2015 г. и следващите тригодишни бюджетни периоди не могат да бъдат осигурени такива средства. Последвало подаването на Заявления от 03.04.2015 г., 24.04.2015 г., 14.05.2015 г., 05.10.2015 г. и от 02.02.2016 г., в които П. искал от областния управител на област В. да измени плана на новообразуваните имоти по отношение на неговия имот в изпълнение на съдебното решение. Отговорено му било с писма от 08.04.2015 г., 04.05.2015 г., 19.05.2015 г., 09.10.2015 г. и от 05.02.2016 г., в които му е указано същото като с Писмо с № РД-14-9400-1627/25.03.2015 г.
П. представил пред АС – Варна сключен на 27.11.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на имота, описан в Нотариален акт № [номер], том Х, дело № 4101/1978 г., по който при сключването му купувачът се е задължил да плати в брой задатък в размер на 3500, 00 евро. Представил е също така разписка от 18.12.2015 г., според която той, в качеството му на продавач върнал в брой на купувача Д. И. Г. в двоен размер левовата равностойност на 3500, 00 евро, дадени в задатък, а именно 7000, 00 евро или 13690, 00 лв. поради неизпълнение на задълженията на продавача в договорения срок.
Съдът приел, че твърдението на П. се свежда до такова за бездействие на областния управител, изразяващо се в неизменение на ПНИ в частта за неговия имот съгласно Решение №3077 от 11.06.2014 г., постановено по гр. дело № 18643/2013 г. по описа на Варненския районен съд, което му е причинило имуществена и неимуществена вреда, поради това, че не е могъл да продаде имота си и е трябвало да върне дадения му във връзка с това задатък. Посочил, че в случая за имота на П. има приет ПНИ, който бил обжалван, тоест не е влязъл в сила, тъй като съдът го е отменил по отношение на неговия имот и липсва ново произнасяне. Приел, че доколкото имотът на П. се намира в район [наименование], на основание § 5, ал. 1 от Наредба №3/28.04.2005 г., общинската администрация на Варна и Р. [ие] поддържат картите и плановете на с. о. [наименование], в което попада той и кметът на Район „[наименование]“ е компетентен да издаде скица за имот в тази местност от действащия план и регистър. Предвид това направил извод, че до изменението на ПНИ във връзка с влязлото в сила съдебно решение, собственикът може да получи скица от предходния план, въз основа на който е изготвен планът на новообразуваните имоти. По тези съображения приел също така, че бездействието на областния управител на област В., свързано с неодобряване на изменение на ПНИ в частта на имот [номер] не е в пряка и непосредствена връзка с имуществената вреда, свързана с връщане на задатък по договор за покупко-продажба, поради неиздаване на скица.
Отделно първоинстанционният съд приел, че самата имуществена вреда също не е доказана по несъмнен начин. Обосновал се с това, че представените предварителен договор от 27.11.2014 г. и разписка за получена сума от 18.12.2015 г. са частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същите нямали нотариална заверка на подписа, макар, че съгласно разпоредбите на ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) покупко-продажбата на недвижими имоти се осъществявала в нотариална форма, поради което за валидността на предварителните договори се изисквала нотариална заверка на подписите. Според съда останал недоказан и факта за връщане от страна на продавача П. на задатъка, получен по този предварителен договор, тъй като сумата била платена в брой, а не по банков път, а плащането й не може да бъде доказано със свидетелски показания, предвид забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът приел за недоказана и неимуществената вреда, въпреки дадените указания в тази посока и предвид изявленията на П. в съдебното заседание на 13.07.2016 г. Приел също, че той не установил, че връщането на задатъка му е причинило увреждане, като например безпокойство, промяна в здравословното му физическо или психическо здраве. Твърдението за лишаването на П. от възможността да води „определено качество на живот, което е планирал“ според съда също е увреждане, което подлежи на доказване, защото дори относно пропуснатите ползи, които влизат в понятието вреда, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, която сигурност не се предполага. В допълнение се мотивирал, че при виновно неизпълнение на съдебно решение, органът по изпълнението (държавен или частен съдебен изпълнител) може да налага глоби на съответния държавен орган (областния управител) по реда на чл. 290 АПК. За неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт можело да бъде налагана глоба и от съда на основание чл. 304 АПК, във връзка с чл. 306 АПК. Изложеното дало основание на първоинстанционния съд да приеме исковете за недоказани по основание и размер, поради което отхвърлил същите.
Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат.
На първо място в спорната хипотеза не е налице фактическо бездействие каквото има предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК. Няма спор, че обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се претендира от П. заради твърдяното неизпълнение на съдебно решение от областния управител, в който случай обаче предвидената защита е по пътя на принудителното изпълнение. Това е било достатъчно основание за отхвърляне на исковете поради отсъствие на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Освен така изложеното, според настоящия състав правилно е прието от първоинстанционния съд, че неустановена и недоказана по делото е причинната връзка между твърдяното бездействие на областния управител и твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и тяхното настъпване. По делото не е установено и доказано, че окончателният договор не е сключен именно по причина невъзможност на П. да се снабди със скица на имота, а не по друга причина. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства, а твърденията на П. е следвало да бъдат доказани по пътя на пълното и главно доказване, тъй като негова е била доказателствената тежест за установяване на този факт. Видно е от представената разписка от 18.12.2015 г., че двойният размер на задатъка е получен от Г. „…поради неизпълнение на задълженията на продавача в договорения срок“ без каквато и да било конкретизация. Предвид това неотносимо се явява и възражението, направено в касационната жалба, че съдът не отчел факта, че процесният имот не бил новообразуван, а придобит по наследство. Макар неправилно да е приетото от съда, че предварителният договор следвало да бъде с нотариална заверка на подписите на сключилите го лица, правилен и обоснован е изводът на съда, че сам по себе си той не представлява доказателство за твърдените имуществени вреди. Не се възприема от настоящия състав и изразеното в касационната жалба становище, че по – голямо доказателство за претърпените неимуществени вреди от преживяното от него, не може да има, защото то също не е доказано. Доколкото, както се посочи, по делото не е доказано, че неиздаването на скица от областния управител е причина за несключване на окончателния договор, без значение се явява фактът на връщане на задатъка, за което по делото е представена разписка без достоверна дата, оспорена от процесуалния представител на областния управител досежно нейната автентичност (виж Становище на л. 41-43 от първоинстанционното дело) и истинност (виж Становище на л. 63 – 66, пак там). По делото не е доказана нито причината за несключване на окончателния договор, нито отказ на купувача да закупи имота на П..
Правилна е и направената в първоинстанционното решение преценка, че неустановено и недоказано е останало по делото и настъпването на твърдените от П. неимуществени вреди. Видно от представената уточнителна молба от 27.06.2016 г. (л. 56, 57 от първоинстанционното дело) П. сочи, че неимуществените му вреди се изразяват в загубено време и нерви, както и в непозволено лишаване от радостите на живота и невъзможност за подобряване на качеството му. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства от него.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти. Липсата на доказани в процеса вреди и съответно на причинно-следствена връзка между тях и твърдяно бездействие, правилно са мотивирали първоинстанционния съд да отхвърли предявените искове.
Отговорността на държавата и общината за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по посочената разпоредба. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на тази отговорност. В случая П. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Затова обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона и като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1634 от 19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1015 по описа на Административен съд – Варна за 2016 г. Решението не подлежи на обжалване.