Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Б. Х. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение №879/20.04.2016г., постановено по адм. д. №694/2012г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) №МД-АУ-480/24.09.2010г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В, потвърден с решение № МД-РШ-031/19.11.2010г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при О.В.К излага съображения за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения административен акт.

Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" към О. В, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Административният съд - Варна е отхвърлил жалбата на Б. Х. Г. по отношение на оспорения от него АУЗД МД-АУ-480/24.09.2010г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" към О. В, потвърден с решение № МД-РШ-031/19.11.2010г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при общината, с който на лицето към 13.09.2010г. са установени задължения за данък недвижими имоти и данък върху превозните средства за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. в общ размер на 676, 93 лв., от които 616, 62 лв. главница и лихви за забава в размер на 60, 31лв.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Заключил е, че задължението за данък върху недвижимите имоти е определено в съответствие с чл. 14 от Наредбата на Общински съвет - Варна...