Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. от гр. [населено място],подадена чрез процесуалния й представител - адв. Н., срещу решение № 132 от 27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 243/2017 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0892-000291 от 24.07.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“/ПП/ към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Г..

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски .

Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - гр. Г., не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение състав на Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на К. Т. М. от гр. [населено място],против заповед № 17-0892-000291 от 24.07.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“/ПП/ към Областна дирекция/ОД/ на МВР - гр. Г., с която на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на М. е наложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца".

За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: при извършена проверка на 22.07.2017 г. около 12, 15 ч. в гр. [населено място] е установено, че Т. Д. Щ. управлява МПС, собственост на К. Т. М., без да притежава съответно СУМПС, тъй като срокът на валидност на притежаваното от него свидетелство е бил изтекъл към момента на проверката и към момента на издаване на обжалваната заповед. Съставен е АУАН, въз основа на който е постановена и заповедта за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Съдът е приел, че свидетелство с изтекъл срок на валидност се приравнява на липса на „съответно“ свидетелство по смисъла на чл. 171т. 2а ЗДвП.

Предвид изложеното съдът е стигнал до извод за наличие на материалните предпоставки на чл. 171т. 2а ЗДвП за налагане на ПАМ “прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Така мотивиран съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на М., като неоснователна. Решението е правилно.

Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 22.07.2017 г. Т. Д. Щ. е управлявал автомобил, собственост на К. Т. М., със СУМПС с изтекъл срок на валидност.

Изискването за "съответно свидетелство“ за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност".

Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. Същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория.

Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия.

Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответно свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

Съдът в решението си е отговорил на всички възражения, направени в жалбата като правилно ги е приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите и съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт, с оглед на което не счита за нужно да ги преповтаря.

При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона.

Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал.

Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 243/2017 г. на Административен съд – Габрово.

Решението е окончателно.