Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Област с административен център Варна, срещу Решение № 2116 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2290 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2016 г. С него е отменена Заповед № РД-16-7706-154 от 26.07.2016 г., издадена от областния управител на Област с административен център Варна, с която е наредено да се изземе от С. И. Д. имот частна държавна собственост, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Наред с това областният управител на Област с административен център Варна, е задължен да комплектова цялата административна преписка във връзка с Жалба с вх. № РД-06-9100-167 (144) от 13.08.2013 г., подадена от С. И. Д. против Писмо с изх. № РД-06-9100-167 (134) от 10.07.2013 г. на областния управител и да я изпрати за разглеждане в АС – Варна по компетентност. С решението са присъдени и разноски в размер на 310, 00 лв. в полза на Д..
Касационният жалбоподател релевира довод за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно било прието от съда, че към спорната хипотеза е относима разпоредбата на § 65 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение на ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗИД на ЗДС, ДВ, бр. 87/05.11.2010 г., който ще се цитира в решението без изрично посочване на тази редакция), доколкото заповедта била издадена на основание чл. 24, ал. 3, т. 3 ЗДС и чл. 22 от Правилник за прилагане на ЗДС (ППЗДС). Изразява недоволство срещу възприетото от съда, че жалбата на С. Д. следвало да бъде препратена на административния съд, тъй като се касаело за кореспонденция между страните и съдът не бил сезиран. Освен това, срокът на договора за наем изтекъл три години по–рано по аргумент от разпоредбата на 229, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ). Квалифицира като недопустими аргументите на съда, че със сключването на договора за наем у Д. било създадено убеждението, че тя и семейството й ще бъдат във възможност да ползват имота и относно липсата на възможност за закупуване или наемане на друго жилище от нея. Предвид изложените в жалбата съображения намира за неотносима към случая и разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу Заповед № РД-16-7706-154 от 26.07.2016 г., издадена от областния управител на Област с административен център Варна.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба с характер на писмени бележки.
Касационната жалба се оспорва от С. Д., чрез адв. З. С. в представен по делото писмен отговор. По същество се иска обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание ответницата по касация не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № РД-1-7704/8/27.12.2002 г., издадена от областния управител на Област с административен център Варна, Д. е определена за наемател на процесния недвижим имот. На 10.02.2003 г. въз основа на посочената заповед е сключен и договор за наем между областния управител на Варненска област и Д., като срокът му е договорен с допълнително споразумение като неопределен.
С писмо изх. № РД-06-9100-167(100) от 22.03.2011 г. на зам. областният управител на Област с административен център Варна, Д. била уведомена за измененията в ЗДС (ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г.) и за предвидената в § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС възможност за пожизнено ползване на отдадените до 1 юни 1996 г. жилища, държавна собственост, при наличие на определени предпоставки. Определен й бил срок за иницииране на производство по реда на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. В предвидения от закона срок Д. подала заявление по реда на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС – вх. № РД-06-9100-167 (104)/19.04.2011 г., към което приложила и Декларация - Приложение № 2.
На 10.07.2013 г. областният управител на О. В изпратил до Д. Писмо с изх. № РД-06-9100-167 (134) от 10.07.2013 г. във връзка със заявлението по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. По същество с него се прекратявали наемните отношения между административния орган и Д.. Срещу писмото Д. подала Жалба вх. № РД-06-9100-167 (144)/13.08.2013 г., в която по същество са оспорени изводите на областния управител досежно липсата на законовите предпоставки за приложение на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС и се иска преразглеждане на случая. Няма данни за извършени последващи действия във връзка с направеното оспорване.
С Писмо с изх. № РД-06-9100-167(157) от 25.10.2013 г. Д. била уведомена за откриване на производство по издаване на заповед по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС, като и бил даден 7 дневен срок да изрази становище по повод образуваното административно производство. Тя се възползвала от възможността и на 11.11.2013 г. депозирала Жалба с вх. № РД-14-9400-693. Не са представени доказателства за последващи действия от страна на административния орган. На 26.07.2016 г. областният управител на Област с административен център Варна издал обжалваната Заповед № РД-16-7706-154/26.07.2016 г. за изземване на процесния недвижим имот от Д. поради това, че наемното правоотношение с нея е прекратено с Писмо с изх. № РД-06-9100-167-134/10.07.2013 г. и това, че Д. не е в трудово или служебно правоотношение с Областна администрация – Варна, и не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3, т. 3 ЗДС и на чл. 22 ППЗДС.
Въз основа на установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че спорната заповед е валиден административен акт, издаден в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания. Приел е обаче, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложил е съображения, че спорният случай попада в хипотезата на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. Приел е, че по заявлението на Д. от 19.04.2011 г. няма изрично произнасяне на областния управител, а наред с това Писмо с изх. № РД-06-9100-167 (134) от 10.07.2013 г., както и Писмо с изх. № РД-06-9100-167 (157) от 25.10.2013 г. на областния управител и на неговия заместник са оспорени от нея с жалби съответно вх. № РД-06-9100-167 (144)/13.08.2013 г. и вх. № РД-14-9400-693/11.11.2013 г. Предвид съдържанието на жалбата от 13.08.2013 г. и като се позовал на чл. 82 АПК, съдът развил съображения, че след като не е намерил основания да преразгледа решението си, органът е следвало да я препрати по компетентност на АС – Варна, в което производство Д. би имала възможност да защити правата си с оглед откритото производство по реда на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС със заявлението от 19.04.2011 г. Доколкото това не е сторено, съдът направил извод, че Заповед № РД-16-7706-154/26.07.2016 г. за изземване на жилището е преждевременно издадена. С оглед това е приел, че ответникът следва да комплектова жалбата на Д. от 13.08.2013 г. с цялата административна преписка във връзка с откритото производство по нейното заявление от 19.04.2011 г. и да го изпрати на компетентния административен съд за разглеждане.
Отделно от това и доколкото Д. продължила да изплаща уговорения между страните месечен наем, а областният управител не се е противопоставил, съдът посочил че с конклудентните си действия той признавал, че съществуващите наемни отношения не са прекратени. Наред с това, не били налице и трите материалноправни предпоставки, обуславящи осъществяването на фактическия състав на чл. 80 ЗДС. Въпреки, че имотът, предмет на изземване от Д. безспорно съставлявал частна държавна собственост и същият се държал към момента на издаване на административния акт от нея, то неправилно според съда административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта той се държал от нея без правно основание. Приел също така, че позоваването на чл. 22 ППЗДС за първи път в заповедта в конкретния случай съставлява злоупотреба с права и противоречи на принципа на справедливост, последователност и предвидимост в административния процес. Н. заключение, че при издаването на заповедта е допуснато противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не е налице предпоставката по чл. 80 ЗДС - имотът да се държи от Д. без правно основание. Наред с това е мотивирал съображения, че издаването на заповедта е в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид изхода на спора е присъдил на Д. сторените по делото разноски в размер на 310, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предмет на контрол от АС - Варна по жалбата на Д. е била Заповед № РД-16-7706-154 от 26.07.2016 г., издадена от областния управител на Област с административен център Варна, с която на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 ЗДС, във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), е наредено изземването от Д. на имот – частна държавна собственост, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 8159 от 22.02.2012 г., представляващ жилище – апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като са определени начин и срок за изпълнението и дата за принудителното изпълнение. В мотивите на заповедта е посочено, че наемните правоотношения между Д. и областния управител по договор за наем от 10.02.2003 г. и споразумение към него от 15.06.2004 г. били прекратени с писмо изх. № РД-06-9100-167 (134) от 10.07.2013 г., че имотът се държи от нея и съпруга й без правно основание, а с последващо писмо от 25.10.2013 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК тя била уведомена за началото на административното производство за изземане на имота по реда на чл. 80 ЗДС. Наред с това е посочено, че Д. не е лице, което отговаря на изискванията по чл. 24, ал. 3, т. 3 ЗДС и чл. 22 ППЗДС.
При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обоснован на доказателствата решаващ извод, че обжалваната заповед е преждевременно издадена, който се споделя от настоящия състав. Това е така по причина, че издаването й е станало преди решаване на въпроса във връзка с приложението на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС по отношение на Д., за което й е било изпратено нарочно писмо от зам. областния управител да заяви желанието си да се възползва от възможността да подаде заявление за пожизнено ползване на жилището при условията на посочената разпоредба. Спорната заповед е издадена преди решаването на въпроса по жалбата на Д. от 13.08.2013 г. подадена по повод изпратено й писмо от 10.07.2013 г., с което тя е уведомена, че не са налице предпоставките по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. В този смисъл без значение е позоваването в обжалваната заповед на чл. 24, ал. 3, т. 3 ЗДС и чл. 22 ППЗДС, тъй като жалбата на Д. от 13.08.2013 г. е следвало да бъде комплектована и изпратена на АС – Варна с оглед предварително окончателно решаване на въпроса по приложението на § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Провеждането и приключването на това производство е предпоставка за законосъобразното провеждане на производството по изземване на имота по чл. 80 ЗДС. Така допуснатият процесуален пропуск от административния орган е съществен и е представлявал достатъчно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна, в който смисъл е постановено обжалваното решение. Предвид това ненужно е обсъждането на останалите оплаквания срещу решението, предмет на контрол.
Ето защо, като е приел оспорената пред него заповед за незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Предвид изхода на спора Областна администрация – Варна следва да бъде осъдена да заплати на С. И. Д. сума в размер на 300, 00 лв. за сторените от нея разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 300758 от 02.12.2016 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2116 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2290 по описа на Административен съд - Варна за 2016 г.
ОСЪЖДА Областна администрация – Варна да заплати на С. И. Д., с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 300, 00 (триста) лв. за сторените от нея разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.