Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 10341/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фермперспектив“ ООД срещу решение № 2751/03.07.2025 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 261 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2024 и за установяване на публично държавно вземане № 02-240-2600/6751#2 от 18.02.2025 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди опущения на съда в процеса на доказване, което е ограничило правото му да представи доказателства за релевантни за спора факти. Оспорва правните изводи на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията за форма и за осъществяване на материалните предпоставки на разпоредената с този акт правна промяна. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд С. З. индивидуален административен акт е разпоредено прекратяването по отношение на „Фермперспектив“ ООД на ангажимента по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2024 и е установено в тежест на дружеството задължение за плащане на сумата 4 462.86 лева, представляваща изплатена финансова помощ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ за кампании 2022 и 2023. Фактическо основание за издаване на акта е заявяването за кампании 2023 и 2024 на по-малък брой животни от броя на одобрените през кампания 2022. Това фактическо основание е възприето като източник на правомощията на администрацията за прекратяване на ангажимента и за установяване на публичното държавно вземане. Прието е, че се дължи възстановяване на пълния размер на получената безвъзмездна финансова помощ.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу административния акт.

По установяванията на първостепенния съд по заявление за подпомагане с УИН 24/300522/31910 жалбоподателят е одобрен за участие по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" (АК 47) от мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020. Одобрените за подпомагане животни /овце/ по направление АК 14 са 67 на брой. По подадено на 20.07.2023 г. заявление за подпомагане по това направление броят на животните овце е 38, като в към преписката по заявлението е налично становище с изх. №114 от 14.07.2023 г., издадено от Сдружение „Организация за развъждане на цигайски, романовски и местни породи овце в Р. Б. за бракуването на овце-майки от стадото на бенефициера, като е удостоверено, че 29 броя овце от породата „средностаропланинска“ са негодни за развъдна дейност и следва да се изключат от стадото и да бъдат реализирани за месо или продадени на друга ферма. По заявлението за подпомагане за кампания 2024 по направление АК 47 заявените животни овце са 26 на брой. Съдът е описал динамичния фактически състав по издаването на административния акт.

Според съда административният акт е във формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следва от заповед № 03-РД/1969 от 08.05.2024 г., с която изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на актове и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПСРС 2014-2020, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт и са дефинирани фактическите основания, пораждащи спорното държавно вземане.

По решаващите изводи на съда за две поредни години – 2023 г. и 2024 г. бенефициерът е подал заявления за подпомагане, в които е намалил броят на животните, което представлява основание по чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент и за предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Не се установявало неизпълнението да е по причини измежду тези по чл. 18, ал. 5 от Наредбата. При предпоставките по чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата административният орган действал в условията на обвързана компетентност. Размерът на държавното вземане бил определен по правилото на чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредба № 7.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Пороците му се възприемат в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК, а оплакванията в касационната жалба са неоснователни.

Първоинстанционната жалба не съдържа конкретни фактически твърдения, които да се отнесат към предмета на доказване, та ограничаването от съда на възможностите на страната да ги установи да представлява процесуално нарушение (съобр. чл. 8, ал. 2, „л. 154, ал. 1 и чл. 157 ГПК във вр. с чл. 144 АПК).

При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция.

Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. В съответствие с приложимата по време редакция от ДВ бр. 102/2022 г. на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, делегируеми са и правомощията, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Акт на делегация е заповед № № 03-РД/1969 от 08.05.2024 г. на изпълнителен директор на фонда, овластяваща заместника му с правомощието за прекратяване на поети ангажименти и за възстановяване на изплатена финансова помощ.

Администрацията е обвързала с настъпването на юридически факт предвиден в чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 възникването на правомощието да разпореди правната промяна с оспорения административен акт. Според сочената разпоредба източник на правомощието на Разплащателната агенция да прекрати поетия агроекологичен ангажимент и да нареди възстановяване на получената финансова помощ е декларирането от земеделския стопанин за втора поредна година на по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6 (опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство). Всъщност не актът на декларирането, а декларираният факт е с правно значение. Неблагоприятните правни последици за ползвателя на помощта по направлението по чл. 3, т. 6 от Наредбата са в корелация със забраната по чл. 21, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт да намалява броя на животните под този на одобрените по последното заявление за подпомагане. Забраната не се прилага при загуба на животни по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 (вж. чл. 21, ал. 1, in fine от същия нормативен акт).

По заявлението на бенефициента за подпомагане за кампания 2022 са одобрени 67 броя овце. Броят на декларираните животни за 2023 г. е 38, а за 2024 г. – 26. Последното подадено заявление за подпомагане по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Наредбата е това за кампания 2022. С арг. от чл. 8, ал. 5 от Наредбата срокът на ангажимента по направлението по чл. 3, т. 6 е тригодишен, а при действието на чл. 8, ал. 2 заявление за подпомагане е подаденото за първата година, като то е с характер и на заявление за плащане. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават заявления за плащане.

Намаляването на броя на животните по заявлението за кампания 2023 е в обхвата на изключението по чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Причината за загуба на овце се установява със становището от 14.07.2023 г. на Сдружение „Организация за развъждане на цигайски, романовски и местни породи овце в Р. Б. . С арг. от чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Наредбата в хипотезата на загуба на животни намаляването на броят им под този по последното заявление за подпомагане не е противоправно. На забраната по чл. 21, ал. 1 от Наредбата противоречи намаляването на броя на животните за кампания 2024, но това е първата година на неправомерно несъответствие с декларирания брой по заявлението за подпомагане и не осъществява предпоставките на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата. При отсъствието на материалните предпоставки за издаване на индивидуалния административен акт разпоредената с него правна промяна е незаконосъобразна.

Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на обжалвания административен акт.

При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 85.70 лева, от които за първоинстанционното съдебно производство 50 лева и за касационното съдебно производство 35.70 лева (платени държавни такси за първоинстанционното и за касационното оспорване). Не са доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение. В представените пред двете съдебни инстанции договори за правна помощ и пълномощно е уговорено получаване на възнаграждение от адвоката, но не е удостоверено плащането му.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2751/03.07.2025 г. на Административен съд С. З. по адм. д. № 261 по описа за 2025 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2024 и за установяване на публично държавно вземане № 02-240-2600/6751#2 от 18.02.2025 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Фермперспектив“ ООД деловодни разноски в размер 85.70 лева.

Решението не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА