Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. М. и от [фирма] със седалище [населено място], чрез адвокат Ч. Ч., против решение № 681/05.12.2016 г. постановено по адм. дело № 562/2016 г. на Административен съд-Пазарджик. В касационните жалби са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, по които се претендира отмяната му в обжалваните части и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационните жалби са допустими, като подадени от легитимирана лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество, жалбата на ИД на ДФ"змеделие" е частично основателна по отношение на БЗС № [номер] и БЗС №[номер], в останалата си част и двете жалби са неоснователни, по следните съображения:

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 8135/04.07.2016 г. по адм. дело № 2676/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено като неправилно решение № 4/09.01.2015 г. по адм. дело № 808/2014 г. на Административен съд-Пазарджик за отмяна на уведомително писмо № 02-130-2600/2566/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. в частта, с която на [фирма] е отказано изплащане на субсидия по СЕПП в размер на 42 252, 44 лв., по СНДП – 1 218, 17 лв. и по НР1 – 332, 29 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, приложени към административната преписка и заключил, че административният акт не е мотивиран, тъй като липсват фактически и правни основания за частичния отказ за финансово подпомагане по заявените мерки, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 2676/2015 г. на ВАС, трето отделение. С решение № 8135/04.07.2016 г., тази касационна инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пазарджик, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на спорните въпроси относно застъпванията и площите извън окончателния специализиран слой, което е пречка за правилното прилагане на материалния закон. Така в изпълнение на дадените от ВАС указания по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение какъв е размерът на площта, за която е установено застъпване и каква част от площите са недопустими за подпомагане, тъй като не попадат в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”.

При новото разглеждане на делото съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа данните от приобщените по делото доказателства е прието, че [фирма] е подало общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер № 13/200613/72353, с което е кандидатствало за финансово подпомагане по СЕПП; НР1 и СНДП за кампания 2013 г. При извършени административни проверки по подаденото заявление са установени застъпвания с други кандидати, за което на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/3431/10.09.2013 г. Видно от представените по делото документи представител на дружеството се е явил в указания срок и е представило договори за наем, както и заповед № РД-06-140/29.09.2012 г. на директора на ОД „Земеделие”-Пазарджик за разпределение на масивите в землището на [населено място], издадена на основания чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. С определение от 29.11.2012 г. по гр. д. № 4361/2012 г. на Районен съд-Пазарджик, влязло в сила с определение № 210/06.02.2013 г., постановено по ЧКАХД № 112/2013 по описа на Административен съд-Пазарджик е било спряно предварителното изпълнение на заповедта. Същата е била обжалвана, като районният съд е установил, че ползвателите на земите в землището на [населено място] са достигнали до споразумение, поради което назначената комисия по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ е съставила проект за разпределение на ползването на земите по масиви, съгласно споразумението, поради което е отхвърлил жалбата на С. А. Р. срещу заповед № РД-06-140/29.09.2012 г. на директора на ОД „Земеделие”-Пазарджик. Решението е влязло в сила на 13.02.2014 г. Административен съд-Пазарджик е приел, че производството по издаване на процесното уведомително писмо е започнало на 14.05.2013 г. и е приключило на 12.08.2014 г. като административният орган не е взел предвид заповедта за разпределение на масивите, която е влязла в законна сила на 13.02.2014 г. преди издаване на оспорения акт. От назначената по делото СТЕ е установено, че за част от парцелите не е било отстранено застъпването с други кандидати, а друга част излизат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”. Заключението е прието и с оглед събраните доказателства по преписката съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] в частта, с която са определени като недопустими за подпомагане БЗС № [номер]и БЗС [номер], тъй като за тях не е била подадена декларация от дружеството по чл. 69 или чл. 70 ППЗСПЗЗ, а по отношение на БЗС № [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като органът не е взел предвид влязлата в сила заповед за разпределение на масивите.

Решението е правилно с изключение частта, касаеща БЗС № [номер] и БЗС №[номер] .

Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая, при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 (в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 22/2014 г.), че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Следва да се отбележи, че при наличието на спор относно правото на ползване на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, с оглед представените договори, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи. Предвид изложеното следва да се приеме, че след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 7 (в приложимата редакция) от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки, административният орган правилно е отказал изплащане на субсидии за застъпените площи, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В мотивите си съдът е приел, че за БЗС № [номер] и БЗС №[номер] не е отстранено застъпването, поради което правилно административният орган е отказал финансиране. В диспозитива на решението обаче тези БЗС-та фигурират в частта, с която се отменя уведомителното писмо, поради което решението по отношение на тези два БЗС следва да бъде отменено. Видно от представените доказателства [фирма] е сключило договор от 16.07.2012 г. с [фирма] за наем на земеделска земя. Договори за наем за същите парцели са представени и от ЗК „Плодородие” и от [фирма]. При спазване на гореописаната процедура по Наредба № 5/2009 г. Правилно административният орган е отказал субсидия за тези два БЗС.

Правилни са изводите на АС-Пазарджик по отношение на площите, които излизат извън одобрения окончателен специализиран слой ‘Площи в добро земеделско състояние”. Видно от приложения по делото лист от извършени автоматични проверки на въведени данни при последното стартиране на 14.05.2013 г. е установена излизаща площ на 12 БЗС. Заявителят се е запознал с протокола, видно от положения от него подпис и печат на дружеството. В този смисъл, доказателствата по административната преписка сочат, че още при подаване на заявлението са били констатирани съществени части от парцелите, излизащи извън допустимия слой, изготвен за 2012 г. и послужил при подаване на заявленията за подпомагане през 2013 г. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”, като министърът одобрява със заповед окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2013 г. По делото няма данни [фирма] да е оспорило тази заповед, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. (в приложимата редакция) именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата, РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповедта на министъра на земеделието и храните е обжалвана от [фирма] в законоустановения срок и влизането й в сила в частта отнасяща се до заявените от дружеството имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт.

По отношение на БЗС №№ [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер]; [номер] и [номер] е установено, че за тях има издадена заповед № РД-06-140/29.09.2012 г. на директора на ОД „Земеделие”-Пазарджик, с която на основание чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на [населено място], общ. Пазарджик за стопанската 2012/2013 г. Същата е била обжалвана по съдебен ред и с решение от 23.07.2013 г. по гр. дело № 4361/2012 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил жалбата на С. Р. като е посочил, че ползвателите на земите са достигнали до споразумение, което е обективирано в съставения от комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ проект за разпределение на ползването на земите по масиви. Установено е, че издадената въз основа на него заповед от директора на ОД-„Земеделие” е законосъобразна, което е потвърдено с решение от 13.02.2014 г. по КАХД № 856/2013 г. на Административен съд-Пазарджик. Както правилно е посочил първоинстанционният съд административният орган е следвало при издаването на уведомителното писмо да се съобрази с влязлото в сила решение на съда относно законосъобразността на представената заповед за разпределение на масивите. Уведомителното писмо е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по-конкретно тези на чл. 35 и чл. 36 АПК, налагащи административният орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Нарушението е съществено, доколкото ако не беше допуснато, би могло да бъде постановен друг краен резултат, както и да бъде определен различен размер на одобреното финансово подпомагане. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в тази му част. С оглед изхода от спора разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 681/05.12.2016 г. постановено по адм. дело № 562/2016 г. на Административен съд-Пазарджик в частта, с която е отменено уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/2566/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта, с която са определени като недопустими площи за подпомагане и е отказано финансово подпомагане по СЕПП и СНДП по отношение на БЗС № [номер] и БЗС № [номер] и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от [фирма] със седалище [населено място], срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх.№ 02-130-2600/2566/12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта по отношение на БЗС № [номер] и БЗС № [номер].

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 681/05.12.2016 г., постановено по адм. дело № 562/2016 г. на Административен съд-Пазарджик в останалата част. Решението е окончателно.