Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. М. Й., в качеството й на пълномощник на Национална агенция по приходите гр. С., срещу Решение № 71 от 05.10.2016 г. постановено по адм. дело № 73/2016 г. от Административен съд Търговище с доводи за незаконосъобразност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адв. М. К. в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли и да бъде потвърдено процесното решение. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените от касатора съображения.

Производството по делото пред Административен съд Търговище е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма], [населено място], срещу НАП – гр. С. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, за периода от 15.08.2014 г. до 07.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 52.77 лева за периода от 20.08.2014 г. до 12.05.2016 г., представляващи заплатено от търговското дружество адвокатско възнаграждение за защита във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 108929-F109329 от 30.06.2014 г. на директора на офис гр. Т. при ТД на НАП гр. В., отменено с Решение № 336 от 16.10.2014 г. по НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище.

Съдът е уважил претенцията и е осъдил НАП, гр. С. да заплати понесените от страната разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, ведно с мораторна лихва върху размера на обезщетението за периода 07.11.2014 г. до 12.05.2016 г. в размер от 46.17 лева и законна лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и заплатената държавна такса в размер на 25 лeва, или общо 325 лева. Със същото решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба в частта й, в която се претендира присъждане на мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 20.08.2014 г. до 06.11.2014 г. в размер на 6.6 лева.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. Въз основа на това е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим и основателен. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, представляващи заплатения хонорар за защитата, осъществена от пълномощника на страната в производството по обжалване на наказателно постановление.

Решението, в оспорваната част, е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

По делото не е спорно, че с наказателно постановление № 108929-F109329/30.06.2014 г. на Директора на офис гр. Т. при ТД на НАП гр. В. на търговското дружество, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от същия закон.

Не се спори също, че с Решение № 336 от 16.10.2014 г., постановено по НАХД № 793/2014 г. Районен съд Търговище е отменил изцяло оспорения акт – наказателното постановление, като незаконосъобразен.

Във връзка със защитата си по образуваното и водено пред Районен съд гр. Т. дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът твърди, че е ангажирал адвокат. Това обстоятелство обаче не е доказано.

По делото е представено копие от договор за защита и съдействие серия А № 0394895 от 20.08.2014 г., заверено от процесуалния представител на страната – адв. М. К., както и пълномощното за процесуално представителство по делото. Видно от доказателствата по делото, съдът не е изискал и приложил НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище, а се е задоволил с представеното от адв. К. копие на договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище.

В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдяните в исковата молба обстоятелства и факти, което в случая не е направено.

При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изиска и приложи НАХД № 793/2014 г. по описа на Районен съд Търговище, в кориците на което се намират доказателствата във връзка с твърденията на ищеца. Само след преглед на приложените там доказателства съдът, по безспорен и категоричен начин, ще установи основателността на претендираните за репариране имуществени вреди, факта, че те са реално претърпени от търговското дружество, както и обстоятелството, че те се намират в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с отмененото НП.

По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение на Административен съд Търговище е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

При този изход на спора, претенцията на страните за присъждане на разноски в процеса не следва да се обсъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 71 от 05.10.2016 г. постановено по адм. дело № 73/2016 г. от Административен съд Търговище И

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението е окончателно.