О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2343

София, 27.07. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 552/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от С. М. З. и Н. М. С., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 394/13.03.2023г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно, като са представени и доказателства за извършването им.

Ответниците Т. Н. В. и А. К. С., чрез адв. З., изразяват становище за неоснователност на молбата.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С определение № 394/13.03.2023г., постановено по настоящето дело е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Т. В. и А. С. срещу определение № 2242 от 16.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2290/2022 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 274, ал. 1 , вр. чл. 248 ГПК.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и нямащо самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл. 248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл. 248 ГПК и това по обжалването му по чл. 272, ал. 2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, предвиждаща, че определението за разноските може да...