О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2231

София, 18.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 363 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. Т. и М. Д. Т. против решение № 1014 от 13. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 1325/2022 г. на ОС – Пловдив, с което след отмяна на решение № 168 от 18.01.2022 г. по гр. д.№ 11428/2020 г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. В. Т. и М. Д. Т. срещу В. Т. Т. и А. Т. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят в първоначален вид източната фасада на къщата – прозореца на избеното помещение и стената под него.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на твърденията на ищците, че избиването на част от източната фасада на приземния етаж и монтиране на врата им пречи да упражняват правото си на собственост върху избено помещение № 2, компрометира конструкцията на сградата и нарушава фасадата, които въздействия пречат на ищците спокойно да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях жилищен обект, върху общите части на сградата и върху избено помещение № 2; необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Твърди се и необоснованост на фактическите изводи, както и постановяване на решението в нарушение на чл. 109 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответниците по иска и по касационната жалба В. Т. Т. и А. Т. Т. са депозирали отговор и становище по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с които излагат съображения за неоснователност на касационната жалба, правилност на първоинстанционното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, с право на строеж на трети жилищен етаж, със застроена площ 115 кв., находяща се в [населено място],[жк], [улица], сключен на 06. 08. 1997 г., между съсобствениците Р. М. Г., К. Х. Г. и М. П. Г., В. Т. Т. и Ш. М. Т., е сключен договор за доброволна делба, по силата на който Р. М. Г. е придобила в дял първия жилищен етаж и избеното помещение в североизточната част на приземния етаж. М. и К. Г. – втория жилищен етаж и средното избено помещение от източната страна на приземния етаж. В. и Ш. Т. – право на строеж на третия жилищен етаж, избеното помещение в югоизточната страна на приземния етаж и гараж в югозападната страна на приземния етаж. С договор за покупко-продажба, сключен н. а. № 106/06. 08. 1997 г. М. и К. Г. продали на ищците Е. и М. Т. вторият жилищен етаж и средното избено помещение от източната страна на приземния етаж. Не са представени доказателства, но не се спори, че бащата на ответниците и брат на ищеца Т. В. Т. е придобил собствеността върху първия жилищен етаж и избеното помещение в североизточната част на приземния етаж.

Прието е за установено, че на 26.07.2020 г. ответниците са премахнали съществуващия прозорец на изба № 2 на източната стена на сградата, както и стената под прозореца, и на тяхно място са монтирали алуминиева врата, за която ищците нямали ключ. Тези действия били извършени без съгласието и знанието на ищците и въпреки тяхното противопоставяне.

Към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице В. К. е изготвена схема на избения етаж от процесната жилищна сграда, на която са изобразени процесните избени помещения № 1 и № 2 и направеният от ответниците нов вход с врата към изба № 2 от източната страна на жилищната сграда. С изграждането на вход от изток се осигурява достъп до изба № 2 както от коридора, през изба № 1, така и отвън, през новата врата.

Според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. М. и устните разяснения на експерта в проведеното на 30. 03. 2021 г. заседание, посочените в исковата молба СМР са извършени – съществуващият прозорец в югоизточната страна на приземния етаж е премахнат и в новополучения отвор е монтирана врата с неотваряем прозорец към нея. Стената на сградата е много дебела и има носеща функция. Премахването на каквато и да е част от зидарията й е намеса в конструкцията на сградата. Вещото лице не е запознато с конструктивните чертежи на сградата.

От показанията на разпитаните свидетели и разпита на ответника В. Т. Т. по реда на чл. 176 ГПК се установява, че преди избиването на вратата имало опити за споразумение между страните относно ползването на избените помещения между ищците и ответниците, но не било постигнато съгласие за това.

При тези данни въззивният съд е приел за установено от правна страна, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен. Прието е, че съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Прието е, че по делото е установено неоснователно въздействие на ответниците върху съсобствения имот – демонтаж на съществуващ прозорец, разрушаване на зид и монтаж на тяхно място на врата с неотваряем прозорец, извършени без съгласието на останалите съсобственици, но не е налице пречене от ответниците на ищците да ползват другото съсобствено избено помещение № 1 от коридора на сутеренния етаж. След като могат да ползват самостоятелно съсобственото избено помещение № 1, а ответниците могат да ползват самостоятелно избено помещение № 2, то предявеният негаторен иск е неоснователен.

В изложение към касационната жалба е формулиран следния въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните и да изложи правните си изводи. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д.№ 1416/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д.№ 241/2011 г. на ВКС, І г. о., решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д.№ 89/2012 г. на ВКС, ІV г. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. В противоречие с цитираната практика на ВКС, въззивният съд не е обсъдил основателността на довода на ищците, че действията на ответниците, изразяващи се в демонтиране на прозореца, разрушаване на част от зида и монтиране на врата с неотваряем прозорец на източната стена на жилищната сграда пречат на спокойното упражняване на правото на собственост на ищците, тъй като променят източната фасада на сградата, компрометират конструкцията й и ги лишават от достъп до съсобственото избено помещение № 2.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1014 от 13. 07. 2022 г. по в. гр. д. № 1325/2022 г. на ОС – Пловдив.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Е. В. Т. и М. Д. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС на РБ, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: