О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2104

[населено място], 25.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1103 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на НАП срещу въззивно решение № 143/05.03.2024 г. по в. т. д. № 71/2024 г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260421/14.12.2023 г. по т. д. № 492/2019 г. на СГС за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на ответника „Т.“ АД.

В касационната жалба се сочи касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 632 ТЗ е тълкувана в противоречие с измененията, приети със Закона за изменение и допълнение на ТЗ /ЗИДТЗ/, обн. в ДВ бр. 66/01.08.2023 г. Според касатора еднократното или неколкократно спиране на производството по несъстоятелност преди влизане в сила на ЗИДТЗ, доколкото последният действа занапред, не съставлява пречка за приложение на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. Поради тази причина се заявява становище, че само спиране на производството по несъстоятелност, постановено след 04.08.2023 г., е пречка за повторно постановяване на решение по чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. Поради това съдът е следвало да постанови решение при хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ. Отделно от това, в касационната жалба се обосновава теза, че, с оглед установените факти в конкретния случай, въззивната инстанция е следвало да приложи чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ – прекратяване на производството поради изчерпване масата на несъстоятелността. Потвърждавайки обжалваното решение на Софийски градски съд, вместо да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия /свикване на заключително събрание на кредиторите, изискване на отчет и доклад по чл. 733 ТЗ от синдика/, Апелативен съд С. е приравнил хипотезата на чл. 735 ТЗ с тази на чл. 632, ал. 4 ТЗ, с което е допуснал нарушение. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване от касатора се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Съставлява ли пречка за повторно постановяване на решение по чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ еднократно или многократно спиране на производството по несъстоятелност, постановено преди влизане в сила на ЗИДТЗ, т. е. преди 04.08.2023 г.?“

2. „Следва ли нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ да се тълкува корективно и да съставлява основание за прекратяване поради неплащане на определени от съда разноски на открито производство по несъстоятелност, в което липсва маса или същата е изчерпана, или следва съдът по несъстоятелността, след като е констатирал липса на каквото и да е имущество, да насрочи заключително събрание на кредиторите по реда на чл. 735 ТЗ?“

Заявява се становище, че по въпросите липсва практика, поради което те са от значение за точното прилагане на закона. Отделно се релевира и наличието на очевидна неправилност – основание да директен достъп до касация, регламентиран в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответника по касация „Т.“ АД /н./ не е депозиран отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационна жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

При извършена от въззивния съд служебна справка по партидата на длъжника в ТР същият е установил, че с решение № 1456/08.08.2019 г., постановено по т. д. № 492/2019 г. на СГС е била обявена неплатежоспособността на „Т.“ЕООД в приложение на чл. 632, ал. 1 ТЗ. С решение № 1785/11.10.2019 г. на съда по несъстоятелността производството е било възобновено поради предплащане на разноските за издръжката му от страна на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ и е било постановено започване осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник. Поради изчерпване на предплатените разноски и липсата на ново внасяне с решение № 260199/14.03.2022 г. производството по несъстоятелност отново е било спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. С последващо решение № 260242/04.04.2022 г. то е било възобновено. Поради изчерпване и на тези разноски с ново определение № 261932/26.10.2023 г. е бил определен нов триседмичен срок за привнасяне на разноски. Междувременно по искане на съда по несъстоятелността от синдика е бил представен отчет с вх.№ 291694/27.11.2023 г., от който се установява, че длъжникът е ответник единствено по дело, образувано от КПКОНПИ. Последният факт е бил възприет от първоинстанционният съд като липса на висящи дела по смисъла на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ. С определение № 262141/29.11.2023 г. е била дадена нова възможност за внасяне на разноски като поради неизвършване на това действие, липсата на висящи дела за попълване масата на несъстоятелността и обстоятелството, че производството по делото вече е било спирано на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ съдът по несъстоятелността е прекратил производството по делото и е заличил „Т.“АД от ТР.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил, че производството по несъстоятелност е било прекратено в специалната хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ, след влизането в сила на ЗИДТЗ, обн. с ДВ бр.66/01.08.2023 г. Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ систематично и логически във връзка с разпоредбите на чл. 632, ал. 1 - ал. 5 ТЗ, но в редакцията им след изменението със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.66/01.08.2023 г., съобразявайки и норма на § 99 ПЗР на ЗИДТЗ, според която заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено. Посочил е, че разпоредбата на чл. 632, ал. 1 - ал. 6 ТЗ, която е материалноправна, има действие занапред (ех nunc), съответно е приложима и за заварените производства. Съставът на Апелативен съд С. се е аргументирал и с мотивите към законопроекта на ЗИДТЗ, че новите разпоредби са насочени към ограничаване продължителността на производството по несъстоятелност в случаите, когато длъжникът няма имущество или то е недостатъчно да покрие разноските за производството по несъстоятелност и паричните средства за тези разноски не са авансирани от заинтересованите лица. При тази изходна позиция съдът е счел, че първоинстанционният съд правилно е приложил относимия към казуса материален закон - чл.632 ТЗ в редакцията му след 04.08.2023 г. При установеното, че производството по несъстоятелността на „Т.“ АД е било спирано по реда на чл. 632 ТЗ два пъти - веднъж с решението за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и втори път след изчерпване на първоначално предплатените разноски, поредно спиране на производството на това основание е недопустимо по аргумент от чл. 632, ал. 1, изр. последно ТЗ. При преценка на релевантните факти въззивният състав е достигнал до извод, че производството по несъстоятелност правилно е било прекратено. Съдът е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ не предвижда като изрично основание за прекратяване на производството невнасянето на разноски за издръжката на производството. Според състава това тълкуване е изведено при изолиран прочит на чл. 632, ал. 4 ТЗ в противоречие с установените правила за тълкуване на нормативните актове и в отклонение от изискванията за логическо и систематично тълкуване. То не държи сметка, че правилото на чл. 632, ал. 4 ТЗ е относимо към ал. 2 на същата разпоредба, касаещо хипотезата на спряно производство по несъстоятелност, но при съобразяване, че спиране на делото поради недостатъчност на имущество на длъжника за покриване на разноските и поради това, че същите не са предплатени по реда на чл.629б ТЗ, се допуска само веднъж. Отрекъл е и основателността на твърдението във въззивната жалба, че със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/01.08.2023 г. не е въведено самостоятелно основание за прекратяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на непредплащане на разноски от кредиторите, поради което и заличаване на търговеца в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ е допустима единствено при непоискано възобновяване на производството.

Не е обосновано от касатора соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а касационната инстанция няма задължение служебно да извежда наличието му. Отделно, неправилното приложение на материалния закон не е основание да се счита, че въззивното решение страда от очевиден порок, установим директно от мотивите му без необходимост от осъществяване на присъщата за контролната инстанция правораздавателна дейност по проверка дали установените по делото факти са подведени под адекватната правна норма.

Удовлетворен се явява общият селективен критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на първия поставен от касатора въпрос, доколкото въззивният съд е счел за приложима разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ в редакцията, обн. с ДВ бр. 66/01.08.2023 г. Налице е и соченият допълнителен критерий по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва формирана практика на касационната инстанция по приложение на изменената правна норма. Вторият въпрос е некоректно зададен, а и в практиката на касационната инстанция вече е разясняван въпроса за различието във фактическия състав на двете разпоредби – чл. 632, ал. 4 ТЗ и чл. 735 ТЗ. Илюстрация на тази практика е решение № 265/2015 г. по т. д. № 2553/2017 г. на II т. о., ВКС.

Следва да бъде допуснат контрол по същество на въззивното решение по въпроса : „Съставлява ли пречка за повторно постановяване на решение по чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ предходно спиране на производството по несъстоятелност, постановено преди влизане в сила на ЗИДТЗ, т. е. преди 04.08.2023 г.?“

На основание чл. 621 ТЗ, вр. с чл. 84, т. 1 ГПК касаторът не дължи заплащане на държавна такса.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143/05.03.2024 г. по в. т. д. № 71/2024 г. на Апелативен съд С..

Делото да се докладва за насрочване на открито съдебно заседание.

Копие от определението да бъде изпратено на НАП.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.