О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2206

гр. София, 17.07.2023 год.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н. С. Н.

като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 4626 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Г. И. Г., представлявана от адвокат П. И., против въззивното решение № 253 от 29.06.2022 год. на Окръжен съд – гр. В. Т. постановено по в. гр. д. № 219/2022 год. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 1392 от 9.12.2021 год. по гр. д. № 1562/2018 год. на Районен съд – гр. В. Т. с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], [жк], [улица], с площ 2 126 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – комплексно застрояване, със стар идентификатор - *** и ***, с номер по предходен план – квартал 336, парцел *, при съседни поземлени имоти с идентификатори - ***, ***, *** и ***, между съделителите Н. П. Б. с дял 193, 27/2126 идеални части, С. С. С. с дял 226, 49/2126 идеални части, Г. А. Б. в качеството й на ЕТ „Генуа-Г. Б.“ с дял 166, 67/2126 идеални части, И. Н. Ц. в качеството й на ЕТ „И.-77-И. Н.“ с дял 140, 06/2126 идеални части, В. В. И. с дял 193, 27/2126 идеални части, „Атлетик” ЕООД с дял 193, 27/2126 идеални части, М. М. М. с дял 166, 67/2126 идеални части, Р. П. Ш. с дял 219, 88/2126 идеални части, К. М. М. в качеството й на ЕТ „ПИМ-К. М.“ с дял 193, 27/2126 идеални части, Г. Ц. Г.-Ш. с дял 166, 67/2126 идеални части, Л. М. Ч. с дял 68, 27/2126 идеални части, А. М. Ч. с дял 41, 67/2126 идеални части, Г. И. Г. с дял 109, 94/2126 идеални части, Е. Н. С. с дял 20/2126 идеални части и О. В. Т. с дял 26, 6/2126 идеални части.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че делбата на поземления имот е недопустима поради предназначението му на обща част, обслужваща построените в него сгради, индивидуална собственост на всеки от съделителите. Искането е за отмяна на решението и вместо това предявеният иск за делба на имота бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане.

Ответниците по касация Н. П. Б., С. С. С., Г. А. Б. в качеството й на ЕТ „Генуа-Г. Б.“, ЕТ „И.-77-И. Н.“, представлявана от И. Н. Ц., В. В. И., „Атлетик” ООД, М. М. М. и Р. П. Ш. в представения писмен отговор поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на разноските.

Останалите ответници не са взели становище.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

По поддържаните в изложението на касаторката основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата е допусната между страните при посочените квоти, въззивният съд приел, че процесният поземлен имот е съсобствен между тях, като е препратил към правните изводи на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, които споделил при самостоятелната си преценка на твърденията на страните и събраните писмени доказателства относно придобивните им основания – разпоредителни сделки, наследствено правоприемство, вкл. и поемане на търговска дейност на едноличен търговец. Въз основа на представените титули за собствеността е определена и квотата на всеки от съсобствениците на поземления имот, като е прието, че не всеки от тях притежава право на собственост върху някоя от постройките в имота. Въз основа на приетото заключение на техническата експертиза е установено, че намиращите се в имота постройки, представляващи павилиони, 13 на брой, монтирани на основание разрешение за строеж от 1991 год. на главния архитект на общината, са със статут на временни постройки, съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, т. е. съществуването им е възможно до реализиране на предвижданията на ПУП. Съгласно действащия такъв процесният имот е отреден за търговия и услуги, с предвиждания за строеж на нови обществено-обслужващи сгради. Установено е от вещото лице, че към част от павилионите в имота са изградени масивни пристройки, поради което същите се явяват трайно прикрепени към земята и не могат да бъдат отделени от нея без да се разрушат. Липсват строителни книжа за строежа им, поради което както масивните пристройки, така и павилионите, са незаконни. Не са налице доказателства за предприемане на предвидената в пар. 184, ал. 1 ПЗР на ЗУТ процедура по узаконяване, поради което и съдът приел за неоснователни доводите за недопустимост на делбата на имота поради статута му на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

Искането на касаторката за допускане на касационното обжалване на въззивното решение се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Как се преценява допустимостта на делбата когато е налице несъответствие между действителното състояние на сградите в имота и данните за тях в кадастралната карта? Във връзка със статута на постройките в процесния имот се релевира и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в изложението касаторката се позовава на противоречие с решение по гр. д. № 535/2017 год. /№ 2 от 2.02.2018 год. на І г. о. на ВКС/.

Произнасянето на въззивния съд не противоречи на посоченото решение, тъй като е установено, че построените в имота, общинска собственост преди разпоредителните сделки на общината, павилиони представляват временни постройки, съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, чието съществуване в чуждия имот е само временно – за определен срок или до предприемане на действия по реализиране на предвиденото по плана строителство. За този извод е без значение дали този временен обект е недвижима или движима вещ, съгласно преценката за това, която се прави по правилото на чл. 110 ЗС, както е прието в решение № 152 от 7.04.2010 год. по гр. д. № 831/2009 год. на ІІ г. о. на ВКС. Статутът на поставените в процесния поземлен имот павилиони като временни такива и липсата на доказателства, а и твърдения, за придобиване на траен градоустройствен статут на същите при условията на параграф 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, е релевантният по делото факт, обусловил и направения от съда извод, че дворното място не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗС и делбата му е допустима. В същия смисъл е и приетото в решението на ВКС, на което се позовава касаторката, макар същото да е отменително с оглед извода за неизяснената фактическа обстановка по конкретния казус. Изложени са съображения относно това, че временните постройки нямат постоянен статут, с оглед на което не съставляват ограничение за извършване на делба на съсобствения терен.

Извън това, установено е по делото, че не всички съсобственици на земята притежават в индивидуална собственост самостоятелен обект върху нея, за да се обоснове извод за недопустимост на делбата поради предназначението на терена да обслужва построените сгради, като обща част.

С оглед на това, произнасянето на въззивния съд не противоречи на приетото в съдебната практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въз основа на установените от събраните доказателства факти съдът е обосновал извод за липса на пречки за допускане на делбата, каквито са налице в хипотезите, в които земята представлява обща част на построени в нея обекти, респ. сгради, индивидуална собственост на съсобствениците на земята или при приложение на чл. 183 ЗУТ.

Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като на първо място е налице съдебна практика по обуславящия правен въпрос за статута на намиращите се в имота павилиони, както и съобразяването с нея от въззивния съд. На второ място поставеният от касаторката правен въпрос относно преценката за несъответствие между действителното състояние на сградите и данните за тях в кадастралната карта не е обуславящ решаващия извод въпрос, поради което и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на съда за допустимост на делбата е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, и тя не може да бъде подложена на проверка в настоящето производство с поставяне на въпрос, който по същността си представлява довод за неправилност на този извод. Затова същият не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при наличието на съдебна практика за хипотезите, при които е недопустима делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, какъвто не е настоящият казус.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Макар и доводи в тази насока да не са заявени, при служебната проверка настоящият състав не констатира вероятност за наличие на такива пороци доколкото решението е постановено по предявения иск и е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът му не разкрива такива съществени пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, които да обосноват извод за служебно допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 253 от 29.06.2022 год. на Окръжен съд – гр. В. Т. постановено по в. гр. д. № 219/2022 год. по подадената от Г. И. Г., представлявана от адвокат П. И. касационна жалба.

Осъжда Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място] да заплати на Н. П. Б., С. С. С., Г. А. Б. в качеството й на ЕТ „Генуа-Г. Б.“, ЕТ „И.-77-И. Н.“, представлявана от И. Н. Ц., В. В. И., „Атлетик” ООД, М. М. М. и Р. П. Ш. направените от тях в настоящето производство разноски в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: