ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50506

София, 17.07.2023г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа в закрито заседание на 21.03.2022 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1526 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на ищеца “Национална електрическа компания“ ЕАД и на ответника „Енерго-П. Б“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалби на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на вземания, представляващи суми за балансираща енергия при реализиран небаланс и цена за услуга, както и за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заедно със законната лихва от предявяването.

Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете. Приел е, че макар и процесните вземания според размера си да обуславят родова подсъдност на окръжен съд, разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК не намира приложение с оглед предвидената в чл. 107 ЗЕ специална възможност за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК независимо от размера на вземанията. Приложимостта на правилото по чл. 107 ЗЕ е обосновал със съображенията, че отношенията, възникнали от участието на ответника в координираната от ищеца специална балансираща група, част от които са спорните вземания, са обусловени от отношенията по сключения през 2009 г. договор за изкупуване на електроенергия, въз основа на който ответникът е бил включен в балансиращата група, и поради това се обхващат от хипотезата по чл. 107 ЗЕ.

По същество въззивният съд е приел от правна страна, че между ответника като производител на електроенергия от възобновяеми източници и ищеца като обществен доставчик на основание чл....