О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2199

София, 17.07.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 4917/2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. П. против решение № 239 от 26.09.2022 г. по гр. д.№ 83/2022 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2/11.01.2022 г. по гр. д. № 2202/2017 г. на РС-Сливен. С последното са отхвърлени предявените от касаторката искове против К. Л. К. и Р. В. К. по чл. 108 ЗС за бивш поземлен имот ***във вилно селище „И.“ м. Г.“ с площ 1000 кв. м., който сега е включен в ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], целия с площ 1550 кв. м. и за 1/2 ид. ч. от находящите се в него жилищна сграда на 33 кв. м. и на сграда на 4 кв. м. против тези ответници и Л. Л. Т.. Със същото решение са отхвърлени и исковете на касаторката против посочените трима ответници с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на последните да заплатят сумата от 9110 лв., представляваща стойността на извършен от нея ремонт на жилищна сграда с площ 33 кв. м., в същия имот, която сграда сега не съществува, и иск за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 41 от 2004 г., по описа на службата по вписванията при РС Сливен / нот. акт. № 83, дело 421/2004 г. на нотариус с рег. № 092/, с който Л. Г. Т. и Й. Р. Т. са прехвърлили на дъщеря си К. Л. К. собствеността върху бившия поземлен имот № 3469 и площ от 1000 кв. м., който понастоящем представлява част от ПИ с идентификатор № ***по КК на [населено място], целия с площ от 1550 кв. м.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1.допустимо ли е съсобственик да премахне сграда, собственост на един от съсобствениците без съгласието на другия съсобственик? 2.Дължи ли се обезщетение за премахване на сграда на съсобственик? 3.Може ли със свидетелски показания да се опровергае заключение на СТЕ относно стойността на сторените строително монтажни работи и тяхната стойност? Твърди се противоречие с решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о.

Ответниците по касация К. Л. К., Р. В. К. и Л. Л. Т. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като не е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона по настоящото дело и за развитието на правото, а не е установено и противоречието на обжалваното решение по тях със съдебната практика, включително и с цитираното решение.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С н. а. № 105, н. д.№ 655/1968 г. Д. Т. Т. и Я. Т. Т. са признати за собственици на овощна градина от 2, 5 дка. в м. „Г.“ [населено място]. С н. а. № 186, т.VІІ/25.06.1975 г. даряват внучка си Я. И. Т. с 0, 6 дка от нея, а с н. а. № 187, т.VІІ/23.06.1975 г. продават на Й. Д. Т. 1000 кв. м. от същата градина. Й. Д. Т. е бил в брак с ищцата К. П. Т. /П./ сключен 22.05.1960 г., прекратен с развод с влязло в сила решение № 117 от 12.02.1991 г. С н. а. № 72 от 11.11.1997 г. Й. Т. продава на ищцата К. П. собствената си 1/2 ид. ч. от имот ***с площ 1000 кв. м. с граница – имот ***и имот ***и 1/2 ид. ч. от вилна сграда в него с площ 33 кв. м. Първоначалният ответник Л. Г. Т., /починал в хода на процеса, заместен от наследниците си К. Л. К. и Л. Л. Т. / купува от Я. И. Т., Й. Д. Т. и Л. М. Н. полски имот от 700 кв. м., съставляващ пл. № ***. По гр. д.№ 1175/1998 г. на Сливенски РС е сключена спогодба между К. П. и Л. Н., по силата на която вилна сграда с площ 30 кв. м. е поставена в дял на К. П.. Към 19.03.2022 г. в имот ***с площ 1000 кв. м. има само една сграда с площ 30 кв. м., според удостоверение от тази дата, издадено от О. С. Към 2015 г. тази сграда съществува, заснета е с № 3 в имот с идентификатор ***по КК на [населено място], част от площта на който е имот ***от 1000 кв. м. Двете процесни сгради са били заснети с № 3 и № 4. По изп. д.№ 2060/2002 г. на държавен съдебен изпълнител с взискатели Л. Г. Т. и съпругата му Й. Р. Т. и длъжник К. П. П., изпълнението е насочено върху недвижим имот на П.. Публичната продан е приключила с постановление за възлагане на имот ***, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в него вилна сграда на 30 кв. м. с две стаи на взискателите Л. Г. Т. и Й. Р. Т.. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.09.2004 г. и Т. са въведени във владение на 20.06.2005 г. П. е подала жалба на 31.05.2005 г. – след влизане в сила на постановлението за възлагане, която е върната като просрочена. Така след това изпълнително дело, П. е останала собственик само на 1/2 ид. ч. от вилната сграда № 3 с площ 30 /33/ кв. м. и на сграда № 4 с площ 4 кв. м. В ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място] към 2013 г. има общо четири сгради. Освен тези две и още двуетажна сграда с площ 58 кв. м. – сграда № 1 и едноетажна сграда с площ 17 кв. м.сграда с № 2, които не са предмет на този иск. Предмет на иск за делба е била сграда № 3, която е изнесена на публична продан и по изп. д.№ 109/2015 г. с постановление на ЧСИ Г. от 19.06.2015 г. е възложена на Й. Т. и Л. Т.. По заявление от 11.07.2016 г. е проведена административна процедура по заличаване от КК на двете сгради с № 3 и № 4 поради това, че са съборени. Ищцата е претендирала подобрения във вилната сграда, извършени в периода 2003-2004 г. Експертизата е изготвила заключение за стойността на претендираните с единия от исковете подобрения, но по представен от ищцата проект след събаряне на сградата.

РС е приел, че ищцата е изгубила правото на собственост върху имота и двете процесни сгради поради това, че ответниците са ги придобили, поради което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и за равностойността на сградите. Не е уважена и претенцията за подобрения, като недоказана.

Въззивната инстанция е приела като доказателство решение № 323/17.12.2012 г. по гр. д.№ 709/2012 г. на Сливенски окръжен съд, влязло в сила на 19.09.2013 г., с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от К. П. П. против Л. Г. Т., Й. Р. Т., К. Л. К. и Р. В. К. за 1/2 ид. ч. от вилна сграда с идентификатор ***. Съдът е приел, че искът по настоящото дело е допустим, макар да е предявен между същите страни и за същата сграда, тъй като по предходното дело не е посочено основанието, на което ищцата е искала да се установи, че е собственик. Съдът е приел, че иска за собственост за дворното место от 1000 кв. м. и за вилната сграда, както и за принадлежащата към нея сграда на 4 кв. м.,- външна тоалетна е неоснователен, тъй като след проведената публична продан през 2003 г. и от 2015 г., ищцата е изгубила собствеността върху този имот. Относно сграда 4 – външна тоалетна на 4 кв. м. е прието, че е била принадлежност към вилната сграда от 33 кв. м., съгласно чл. 98 ЗС и е продадена при публичната продан от 2015 г. заедно с нея. Тъй като ответниците са съборили свои сгради, съдът е приел за неоснователно и искането за присъждане на равностойността им.

По иска за нищожност на сделката, сключена с нот. акт № 41 от 2004 г. или на нот. акт, ищцата е твърдяла нищожност поради това, че прехвърлителите не са били собственици. Въззивната инстанция е приела, че прехвърлителите са били собственици на прехвърления имот с идентификатор № ***и на 1/2 ид. ч. от построената в него сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 33 кв. м., който им е бил възложен от първата публична продан. Посочено е и че въведения от ищцата довод по този иск не е основание за нищожност. Прехвърлителна сделка, сключена от несобственик е действителна, но с нея не се прехвърля собствеността. Тъй като в случая Т. са били собственици на дворното место и 1/2 от сградата на 33 кв. м., а тоалетната е принадлежност към нея, те са прехвърлили правото на собственост на К. К..

Относно претенцията за подобрения, съдът е приел, че тя е с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, защото ищцата твърди, че е направила подобренията през м. октомври 2004 г., когато сградата е била вече съсобствена. По същество е възприет извода на РС за неоснователност на този иск, като недоказан, защото от показанията на св.К., дъщеря на ищцата и на св.И., не може да бъде направен извод за положен труд или направени разноски за поддържането на разрушените сгради, респ. увеличение стойността на имота. Заключението на СТЕ не е възприето, защото е основано изцяло на въведените от ищцата твърдения, но от събраните доказателства не се установява, че претендираните разноски са направени от ищцата.

Първият и вторият въпроси – „допустимо ли е съсобственик да премахне сграда, собственост на един от съсобствениците без съгласието на другия съсобственик“ и „дължи ли се обезщетение за премахване на сграда на съсобственик“, не обуславят допускане до касационен контрол, тъй като ищцата не е доказала, че е съсобственик в процесния имот – дворно место и сграда от 33 кв. м.

Третия въпрос - може ли със свидетелски показания да се опровергае заключение на СТЕ относно стойността на сторените строително монтажни работи и тяхната стойност, не кореспондира на мотивите. Съдът не е приел, че заключението на експертизата се опровергава от свидетелските показания, а не го е кредитирал, поради това, че то е изготвено хипотетично – по одобрен проект, а свидетелите не доказали извършването на подобрения. Затова съдът не констатира противоречие с решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о. и не допуска касационно обжалване и по този въпрос.

В обобщение не са налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 1500 лв.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 26.09.2022 г. по гр. д.№ 83/2022 г. на Сливенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. П. П..

Осъжда К. П. П. ЕГН-*** да заплати на К. Л. К., Р. В. К. и Л. Л. Т. деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 1500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: