О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2157

Гр. София, 14.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Д. П.

при участието на секретаря ....., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.2863 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.

С определение №.1205/4.05.23 по г. д.№.72436/22 на Софийски апелативен съд молбата на адв. П. К. като пълномощник на М. З. Г. за изменение на постановеното по делото решение №.204/20.02.23 в частта за разноските е оставена без уважение.

Постъпила е частна жалба от адв.П. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че дължимият при условията на чл. 38 ал. 2 ЗА адвокатски хонорар следва да се определя съгласно действалата към момента на устните състезания редакция на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно актуалната към момента на сключване на договора за адвокатска защита такава.

Ответната страна ЗК“Лев инс“АД не взема становище.

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

С въззивното решение, постановено след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г., предявената от ответника ЗК“Лев инс“АД въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в частта, с която дружеството е осъдено да плати обезщетение за неимуществени вреди над сумата 50000лв. до сумата 80000лв., е намерена за неоснователна и решението е потвърдено. При това положение, с оглед изхода на спора и на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, на осъществилия безплатното процесуално представителство адвокат на ищеца М. З. Г. – адв.К., се дължи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38 ал. 2 пр. 2 ЗА то се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ЗА, като съдът осъжда другата страна да го плати. Видно от текста на разпоредбата, определянето става при постановяване на решението и следователно при отчитане на релевантната редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания /в случая - въведена с ДВ бр. 88/4.11.22г./ - към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция /опр.№.829/20.11.14 по ч. г.д.№.6417/14, ІІІ ГО/. Така изчислено на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, процесното възнаграждение с ДДС възлиза на 3660лв. Като е отказала да присъди пълния му размер – разликата над сумата 1716лв. до 3660лв. /т. е. още 1944лв./, отхвърляйки молбата за изменение на решението, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен акт. Той следва да бъде отменен и ответникът - осъден да плати още 1944лв. адвокатско възнаграждение на адв. П. К..

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №.1205/4.05.23 по г. д.№.72436/22 на Софийски апелативен съд като незаконосъобразно, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД да плати на адв. П. С. К. от САК на основание чл. 38 ал. 2 ГПК още 1944лв. /хиляда деветстотин четиридесет и четири лева/ адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: