Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.М, чрез процесуален представител, подадена против решение № 332 от 26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 347/2020 г. по описа на Административен съд – С.З.К навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на служба „Военна полиция“ бригаден генерал Б.С, в отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б.М против заповед № ВП-2404 от 05.05.2020 г. на директор служба "Военна полиция, гр. С., с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от Закон за отбраната и въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и т. 2 от ППЗОВСРБ е разпоредено прекратяване на договора за военна служба на Маринов, освобождаването му от длъжност, от военна служба и зачисляването му в запаса, считано от 26.05.2020 г. и същият е осъден да заплати на Служба "Военна полиция", гр. С. разноски в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи.
Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1 от ППЗОВСРБ, не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години. Когато предложението изхожда от военнослужещия, същият следва да подаде рапорт чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, съответно да удължава срока на договора. В този случай, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба; рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба. Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок (чл. 66, ал. 4 от ППЗОВСРБ).
Неправилно касаторът твърди, че отправянето на предложение от него до другата страна за удължаването на срока на договора за военна служба задължава органа по назначаването срокът да бъде продължен. Както вече е приемал ВАС в мотивите си, споделено и от първоинстанционния съд, такова тълкуване не намира опора в закона. Обратното, то би довело до извода, че подаването на предложение от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорно правоотношение, без оглед волята на другата страна. Такъв подход е чужд както на трудовите, така и на служебните правоотношения, тъй като лишава органа по назначаването от правно вмененото му задължение да направи преценка на цялостната дейност и поведение на служителя, като изрази становище с възприемане или не на отправеното предложение. От друга, случаите, в които се допуска едностранно изменение на правоотношенията, същите са предмет на изрична правна регламентация, а такава в случая не е налице. В потвърждение на тези изводи е и предвидения срок за оттегляне на предложението, който законодателят е установил на един месец преди изтичане срока на договора, т. е. след този срок единствено във волята на адресата на предложението е да го приеме или не. Ако адресат е органът по назначаването, то той е в правото си да измени (ако приеме) или да прекрати правоотношението (ако не приеме предложението), поради изтичане срока на договора.
Неоснователно е възражението на касатора, че процесната заповед не е мотивирана. Фактическият мотив за издаване на заповедта е посоченото в чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ основание - изтичане на неговия срок, който юридически факт има за последица прекратяване на договора. Срещу оспорената заповед защитата може да се изрази в представяне на доказателства за продължаване срока на неговото действие, а именно сключено допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието по чл. 162, ал. 1, т. 1а от ЗОВСРБ. В тази връзка следва да се изясни и целта на изискването по чл. 66, ал. 2, т. 1 от ППЗОВСРБ, а именно становището на ръководителя на структурата да бъде мотивирано. Това изискване е въведено с изменение на разпоредбата в сила от 12.09.2017 г., но е в полза на компетентното длъжностно лице. Мотивираното становище му дава информация, необходима за вземане на решение и има значението на акт, който подготвя подписването на договора. Ето защо няма правно значение за законосъобразност на заповедта за прекратяване на договора за военна служба, поради изтичане срока на договора и жалбоподателя няма правото да узнае защо договорът му не е продължен. Този въпрос не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като се проверява дали съществува посоченото правно и фактическо основание за издаване на оспорения акт - изтичане срока на договора за военна служба. Съдът няма правомощие да проверява мотивите, поради които органът не се е съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а вместо това има правото да приеме отправено предложение. Ето защо при изразено несъгласие не се формира административен акт "отказ", който да е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на правния резултат претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена до размер от 100 лева.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 332 от 26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 347/2020 г. по описа на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Б.М да заплати в полза на Служба "Военна полиция", гр. С., сумата от 100 (сто) лева разноски по делото. Решението е окончателно.