Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „А. М“ ЕООД срещу решение № 273 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 1310/2019 г. на Административен съд – Плевен.

С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на „А. М“ ЕООД срещу уведомително писмо № 02-150-2600/1399 от 08.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане на земеделския стопанин в размер на 37212, 25лв.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че по делото е представил доказателства, че е оспорил пред Върховния административен съд заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние“, което обстоятелство неправилно е игнорирано от съда при решаване на спора за законосъобразност на процесното уведомително писмо. Сочи, че оспореното уведомително писмо е издадено преждевременно, преди да е приключил спорът за законосъобразност на заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ относно земеделските имоти, заявени за подпомагане от дружеството за кампания 2017 г. и съответно намаляването на финансовата помощ със същото е неправомерно. Намира, че обжалваното решение е необосновано в частта, с която съдът е приел, че разминаването на площите, посочени в заповедта, послужило като основание за намаляване на субсидията, е мотивирано в оспореното уведомително писмо. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отмени обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

"А. М" ЕООД е подал заявление за подпомагане с УИН: 15/210617/94071 по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 година.

При извършените административни проверки на подаденото заявление, съгласно чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) е установено застъпване на площи, заявени и от други земеделски производители. За констатираното застъпване заявителят е уведомен писмено на 17.10.2017 г., чрез упълномощен представител. В указания срок земеделският стопанин не е представил документи, доказващи правото му на ползване, поради което застъпените парцели са изключени от подпомагане съгласно чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Не са извършвани проверки на място, тъй като заявлението не е било избрано и такива не са задължителни.

При административните проверки, съгласно чл. 43 от ЗПЗП са установени и площи, попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрени със Заповед № 46-139/28.02.2018 г. на МЗХГ, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, които данни са използвани за извършване на окончателна оторизация на подадените заявления за кампания 2017 г. и тези площи са изключени от подпомагане.

Пред първоинстанционния съд касационният жалбоподател е представил доказателства, че е оспорил заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". По жалбата е образувано адм. дело № 6416/2018 г. по описа на ВАС, което до приключване на устните състезания пред АС - Плевен не е приключило със съдебен акт. Съдът, при извършена служебна проверка, е констатирал, че с молба от 24.09.2019 до Върховния административен съд по адм. дело № 6416/2018 г. "А. М" ЕООД е оттеглил частично подадената жалба по отношение на част от парцелите и е потвърдил, че поддържа жалбата си срещу заповедта за останалата част от 17 бр. парцела, за които е установена площ извън окончателния слой "Площи допустими за подпомагане". Между тях са и два от посочените в жалбата срещу уведомително писмо № 02-150-2600/1399 от 08.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ„Земеделие, за които жалбоподателят твърди, че е налице разминаване относно площта по заповедта за одобрения окончателен специализиран слой и посочената площ в уведомителното писмо. Съдът е посочил, че това са БЗС/парцели с № 06690-58-1-1 (площ извън окончателния слой ПДП според заповед на МЗХГ – 0, 46 ха, а според Таблица 1 на уведомителното писмо – 0, 47 ха) и № 47963-432-7-1 (площ извън окончателния слой съгласно заповедта на МЗХГ – 0, 39 ха, а според Таблица 1 от уведомителното писмо – 0, 38 ха). Съдът е приел, че тези твърдения не се доказват от ангажираните доказателства по делото. По отношение на разминаванията в площта на останалите шест, изброени в жалбата БЗС/парцели, жалбата във Върховния административен съд е оттеглена, поради което в тази част заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите за одобрение на окончателния специализиран слой е влязла в сила.

Съдът е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентния административен орган, при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП. Приел е, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона форма и отговаря на изискванията за съдържание. В уведомителното писмо са отразени причините, поради което е намалено финансовото подпомагане в табличен вид, с пояснения към всяка колона. Посочил е, че основанията са обособени в две групи – неотстранено застъпване на площи и площи, попадащи извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", одобрен със Заповед № РД-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, който е част от ИСАК и служи за извършване на окончателна оторизация на подадените заявления за кампания 2017 г., на основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП. Съгласно посочената разпоредба Разплащателната агенция може да откаже плащане по чл. 43, ал. 3 или да го намали, в случаите, когато е установено застъпване на площи и то не е било отстранено и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година. В този смисъл съдът е преценил, че в акта се съдържат фактическите и правни основания, мотивирали намаляването на плащането, които са изразени в табличен вид и пояснения към всяка от колоните и в общата текстова част на уведомителното писмо, които след съпоставка и анализ позволяват да се извлече волята на административния орган. Отбелязал е, че видно от доводите, изложени в жалбата до административния съд, съображенията на административния орган за намаляване на плащането и неговия конкретен размер са станали ясни на жалбоподателя, поради което е отхвърлил като неоснователни възраженията му за липса на мотиви в оспорения акт.

Съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е материално законосъобразно. Посочил е, че съгласно чл. 43, ал. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането в случаите на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП – когато за заявените площи е установено застъпване на площи при административните проверки, което не е било отстранено; и т. 6 – заявените площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за съответната година. Съдът е намерил за неоснователни доводите на оспорващия във връзка с обжалваната от него заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". В тази насока е приел, че заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП по правната си природа представлява общ административен акт и съдебното й оспорване не спира автоматично изпълнението й, съгласно изричната разпоредба на чл. 180, ал. 1 АПК. Поради това е приел, че обжалването й в частта, засягаща 17 бр. от заявените от земеделския производител площи, попадащи извън специализирания слой не е преюдициално за разрешаване на спора за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Ето защо, одобреният със заповедта специализиран слой служи за обработка и проверка на подадените заявления за директни плащания на площ при административните проверки, независимо от обжалването. В случая съдът е приел за коректно установено, че част от заявените площи, посочени в таблицата попадат извън одобрения специализиран слой площи в добро земеделско състояние, а за други е установено застъпване, което не е било отстранено, поради което за тези площи законосъобразно в съответствие с материалния закон и с целта на закона е било отказано подпомагане. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат.

Решението е неправилно. Съдът неправилно е приел, че при издаване на оспореното уведомително писмо са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По делото е изяснено от фактическа страна, че дружеството е обжалвало заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и по отношение на него заповедта не е влязла в сила. При извършената служебна проверка касационният съд констатира, че с решение № 12288 от 6.10.2020 г. по адм. д. № 6416/2018 г. на ВАС, IV о., съдът е оставил без разглеждане жалбата на „А. М” ЕООД срещу заповед №РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта в която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017 са останали описаните парцели, за които оспорващият е оттеглил жалбата си и е прекратил производството по делото в тази част. Отменил е по жалба на „А. М" ЕООД заповед №РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта в която извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2017 е останала разликата от 1, 65 ха от БЗС 06690-58-1-1 и 1.54 ха от БЗС 06690-727-3-1 и е върнал преписката на министъра на земеделието, храните и горите в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е отхвърлил жалбата на „А. М” ЕООД, срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в останалата част, включително по отношение на БЗС № 47963-432-7-1 със заявена площ от 1, 32 ха, с площ от 0, 39 ха извън окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане”. Решението не е окончателно и към настоящия момент не е влязло в сила.

Съдът неправилно е приел, че това обстоятелство е без значение и административният орган не е имал задължение да изчака резултата от оспорването. С ТР № 8/2015 г. на ВАС е прието, че очертаните в заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна 2) от Наредба № 105, е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове. Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП има непосредствено значение за земеделския производител и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16 г. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол преди влизане в сила на заповед № 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017 г. административният орган не е следвало да се произнася по подаденото от „А. М“ заявление за подпомагане за кампания 2017 година. Административният орган е следвало да спре административното производство и да изчака решението на съда във връзка с оспорването, каквато възможност предвижда чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК.

Предвид изложеното, съдът неправилно е отхвърлил жалбата на „А. М“ ЕООД срещу обжалвания административен акт. Поради това решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени уведомително писмо № 02-150-2600/1399 от 08.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане на земеделския стопанин в размер на 37212, 25лв. и се върне преписката на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение.

С оглед изхода на спора, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на „А. М“ ЕООД направените разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 2420 лв. - 1570лв. за касационната инстанция и 850лв. за първата инстанция. Възражението за прекомерност не е мотивирано с фактически и правни аргументи, а съдът не намира основания за намаляване на претендираните разноски поради прекомерност, т. к. същият е съразмерен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 273 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 1310/2019 г. на Административен съд – Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ уведомително писмо № 02-150-2600/1399 от 08.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане на земеделския стопанин в размер на 37212, 25лв.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на „А. М“ ЕООД направените разноски пред двете съдебни инстанции общо в размер на 2420 лв. Решението не подлежи на обжалване.