Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 1398 от 27.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3799 по описа за 2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-704-0024049 от 24.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение. Счита, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка е законосъобразна, издадена в съответствие с тежестта на нарушението, при пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, посочени в нормативните разпоредби. Не споделя и изводите на съда, че обжалваната заповед е незаконосъобразно издадена при несъответствие с целта на закона, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е императивна и съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. по силата на закона мярката се прилага във всички случаи на правен субект, който неспази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярката като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Екомакс -...