Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район „Сердика“ и на началника на отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ в район „Сердика“, Столична община, против решение № 4404 от 03.08.2020г. по адм. д. № 1928/2020г. на Административен съд София – град, с което е прогласен за нищожен мълчалив отказ на кмета на района да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018г. за одобряване на план за управление на строителни отпадъци (ПУСО) и план за безопасност и здраве (ПБЗ) за обект: „жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи“, находяща се в УПИ III – 627, кв. 60, м. „Орландовци - Малашевци“ по плана на гр. С., подадено от „Мюсюлманско изповедание“, гр. С. и преписката е изпратена за произнасяне на началник отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ в район „Сердика“, Столична община. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че не са налице основания за произнасяне по заявлението, тъй като представеното разрешение за строеж № 12 от 16.03.2017г. на главния архитект на СО – район „Сердика“ не се отнася за имота на възложителя, който съгласно представения нотариален акт се намира на адрес, различен от този на обекта, за който е разрешението за строеж. Сочат също, че срокът на разрешението за строеж е изтекъл, поради което същото е загубило правното си действие. Молят решение да бъде отменено.
Ответникът „Мюсюлманско изповедание“ с писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни с правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
Решението на Административен съд София – град в частта, в която е прогласен за нищожен мълчалив отказ на кмета на Столична община - район „Сердика“ да се произнесе по заявление на „Мюсюлманско изповедание“, е недопустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение 2290/12.02.2020 г. по адм. дело № 6654/ 2019 г. Върховният административен съд обезсилва решение № 2722/19.04.2019 г. по адм. дело № 13215/ 2018 г. по описа на Администраитвен съд София - град и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът приема, че жалбата на „Мюсюлманско изповедание“ против мълчалив отказ на кмета на Столична община – район „Сердика“ да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018г. за одобряване на ПУСО и ПБЗ за обект: „жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи“, находяща се в УПИ III – 627, кв. 60, м. „Орландовци - Малашевци“ по плана на гр. С., на основание чл. 156б ЗУТ, е допустима. По същество стига до извода, че кметът на Столична община - район „Сердика“ не е компетентен да одобри ПУСО и ПБЗ, а компетентен да се произнесе по заявлението по чл. 156б ЗУТ съгласно заповед СОА17-РВ09-622/ 19.06.2017 г., т. 7 на кмета на Столична община и с оглед изявлението на кмета на Столична община - район „Сердика“ от 09.03.2020 г. на л. 9 от делото, е началникът на отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ в Столична община - район „Сердика“. Поради това с решението, предмет на оспорване, обявява за нищожен мълчаливия отказ на кмета на Столична община - район „Сердика“ да се произнесе по заявлението на „Мюсюлманско изповедание“ за одобряване на план за управление на строителните отпадъци и план за безопасност и здраве и изпраща преписката на началник отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ в район „Сердика“, Столична община по компетентност.
При тези факти изводът на административния съд за допустимост на съдебното производство е направен в противоречие с материалния закон.
Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК представлява липса на волеизявление от страна на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно мълчалив отказ може да се формира само от орган, който разполага с материална компетентност да се произнесе по искането. В случая мълчанието (бездействието) на кмета на Столична община - район „Сердика“ по заявлението на „Мюсюлманско изповедание“ не може да формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като както и първоинстанционният съд правилно отбелязва, сезираният орган не е компетентен да се произнася по заявления с такъв характер. Съгласно чл. 156б, ал. 3 ЗУТ ПБЗ се одобрява от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Аналогична е разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), към която препраща чл. 156б, ал. 2 ЗУТ, регламентираща органът, компетентен да одобри плана за управление на строителните отпадъци. В случая със заповед РВ09-622/ 19.06.2017 г., т. 7 кметът на Столична община, предоставя правомощията си по одобряване на плановете по чл. 156б, ал. 1 ЗУТ на началниците на районните технически служби (главните инженери). Следователно кметът на Столична община - район „Сердика“ не е компетентен да одобрява ПУСО и ПБЗ, както съгласно чл. 156б, ал. 3 ЗУТ и чл. 11, ал. 4 ЗУО вр. чл. 156б, ал. 2 ЗУТ, така и поради липсата на изрично овластяване. Ето защо този орган няма задължението да се произнася по заявления за одобряване на планове с такъв характер, поради което липсата на волеизявление в описаната хипотеза не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Нормите на чл. 173, ал. 2 и ал. 4 АПК намират приложение в случаите, когато некомпетентен орган се произнася по същество с изричен акт. Смисълът е нищожността да се констатира от съда и по този начин да се отстрани привидността за съществуване на валиден акт, която това волеизявление създава. Цитираните разпоредби не обхващат хипотезите на мълчалив отказ, тъй като волеизявление всъщност липсва. Това налага заключението, че мълчалив отказ от страна кмета на район „Сердика“ Столична община не е формиран, поради което липсва подлежащ на оспорване административен акт. Следователно жалбата на „Мюсюлманско изповедание“ против мълчалив отказ на кмета на Столична община - район „Сердика“, е недопустима поради липса на предмет. На това основание административният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството, като изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне. В случая това не е направено и в противоречие с изложеното първоинстанционният съд разглежда жалбата и се произнася по същество. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град в частта, в която е прогласен за нищожен мълчалив отказ на кмета на Столична община - район „Сердика“ да се произнесе по заявление на „Мюсюлманско изповедание“ вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018г. за одобряване на план за управление на строителни отпадъци и план за безопасност и здраве, е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено в тази част.
В частта, в която преписката е изпратена на началник отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ на район „Сердика“, Столична община, за произнасяне в качеството му на компетентен орган, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно изявлението на кмета на Столична община - район „Сердика“ от 09.03.2020 г. на л. 9 от делото и заповед СОА17-РВ09-622/ 19.06.2017 г., т. 7 на кмета на Столична община именно този орган е оправомощен да се произнася по заявления по чл. 156б, ал. 1 ЗУТ. Съображенията в касационната жалба относно наличието на основания за постановяване на отказ за одобряване на планове по чл. 156б, ал. 1 ЗУТ засягат правния спор по същество и не могат да бъдат обсъдени в настоящото производство с оглед изложеното по - горе.
При този изход на спора разноски на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани, още повече, че липсват доказателства за действително направени разходи.
По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4404/03.08.2020 г. по адм. дело № 1928/2020 г. на Административен съд София – град в частта, в която е прогласен за нищожен мълчалив отказ на кмета на Столична община - район „Сердика“ да се произнесе по заявление вх. № РСР18 – АП00 – 1064 от 12.11.2018 г. за одобряване на план за управление на строителни отпадъци и план за безопасност и здраве за обект: „жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи“, находяща се в УПИ III – 627, кв. 60, м. „Орландовци - Малашевци“ по плана на гр. С., подадено от „Мюсюлманско изповедание“, гр. С. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.