Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет отм. а Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д.В против решение № 211 от 15.06.2020 г., постановено от Административен съд – С. З, по адм. дело № 631/2019 г., с което е изменено по жалба на М. И. Р № 2432 по протокол № 46 от 25.07.2019 г. на ОбС – С. З, в частта относно определената пазарна цена за закупуване от страна на М.И и Х.Л на общинската част от УПИ V - 110 в кв. 24 по плана на с. Н. село, общ. С. З, представляваща 93/1020 кв. м. ид. ч., актуван с Акт за частна общинска собственост № 15534 от 16.02.2016 г., като същата е намалена от 1 800. 00 /хиляда и осемстотин/ лева без ДДС на 1 395. 00 лв. /хиляда триста деветдесет и пет/ лева без ДДС. С жалбата са релевирани възражения за недопустимост и неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на постановеното решение – касационни основания по смисъла чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочено е, че съдът е приемайки за предмет на съдебен контрол решение на ОбС, което е гласувано в рамките на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, във вр. с чл. 35, ал. 3 ЗОбС, в частта относно определената продажна цена на процесния имот, е нарушил свободата на договаряне и свободно формиране на волеизявлението по чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, които са валидни и при разпореждане с имоти частна общинска собственост. Касаторът твърди, че на практика съдът е заместил волята на собственика на поземлен имот относно определяне на продажната цена на същия. Намира, че размерът на продажната цена на имота – общинска собственост е въпрос на целесъобразност по...