Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Би Ес Ей България” ООД, чрез адв.. А, със съдебен адрес: гр. В., ул.Г. И, №17, срещу решение №943/15.07.2020 г. постановено по адм. д.№2465/2019 г. по описа на Административен съд гр. В.. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване №П-03000319077835-004-001/17.05.2019 г., потвърден с решение №160/02.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, с който е отказано възстановяване на сумата от 3712.50 лв., представляваща лихва върху недължимо платена сума от 99 000 лв. за периода от 15.11.2017 г. до 29.03.2019 г.

Според посоченото в касационната жалба решението страда от пороци, които осъществяват всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обосновават неговата отмяна.

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени съществени доводи наведени от жалбоподателя. Не е установена правилно връзката между фактите, а мотивите на съдебното решение са противоречиви. От една страна се прием, че липсва отбелязване за какво се внасят сумите, т. е. те са внесени без основание. А от друга въпреки, че са внесени без основание върху тях не се дължи лихва.

Административен съд гр. В. е основал всички свои мотиви върху характера на данъчно осигурителната сметка /ДОС/. Не е обсъдено заключението на вещото лице, което изрично сочи, че данъчно-задълженото лице е внасяло точно и в срок всички свои данъчни задължения. Не е констатирано нито едно просрочие.

Пренебрегнат е фактът, че данъчната администрация не може да осъществява прихващане с периодични задължения за КД; ДЗПО; ДОО и т. н., тъй като не са ликвидни и изискуеми и реда за погасяване на се прилага.

Неправилно в мотивите на атакуваното решение съдът се позовава на чл. 169 от ДОПК, тъй като дружеството...