Производството е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК.

Образувано е по молба на „Тика“ ЕООД, гр. П. чрез управителя А.Ч за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 14252/17.11.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 722/2020 г.

Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна грешка в диспозитива, изразяваща се в неправилно изчисляване на стойности по фактури, които според него са пропуснати и са останали извън общия сбор на признатото ДДС и извън сумата на признати разходи по ЗКПО за 2017 г. като представя списък на номера на фактури от 2013 г. и 2014 г.

Иска постановяването на съдебен акт, с който грешката да се поправи и диспозитива на решението да се допълни.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив, не е изразил становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С решение № 14252/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 722/2020 г. г., Върховният административен съд е отменил решение № 1921/11.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1035/2019 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Тика“ ЕООД, гр. П. против ревизионен акт (РА) № Р-16001618003370-091-001/02.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., от 01.04.2015 г. до 28.02.2016 г. и от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. за сумата от 12039, 33 лв. ведно с прилежащите лихви в размерна 3901, 47 лв., както и за допълнително установен корпоративен данък по ЗКПО за...