Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане от В.Ж от гр. П., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение № 2095/10.02.2020 г. по адм. д. № 12616/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено изцяло Решение № 496/26.07.2018г. на Административен съд – Пазарджик и вместо него е отхвърлена жалбата на В.Ж срещу Заповед № 2721/06.11.2017г. на Кмета на О. П.

Искателят поддържа, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, тъй като ден след постановяване на горепосоченото решение ВАС е постановил друго, с № 2210 по адм. дело № 13414/2018г. С него тричленният състав е оставил в сила решение на АС - Пазарджик, с което оспорените указания от 02.10.2017г. за аварийно - временно укрепване на същата сграда, съставени на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), са обявени за нищожни. Намира, че законосъобразността на обжалваната заповед по адм. дело № 12616/2018г. на ВАС е обусловена от съществуването и законосъобразността на визираните указания, а обявяването им за нищожни пряко рефлектира върху унищожаемостта на обжалвания акт на Кмета на Общината.

Ответникът по искането за отмяна – Кметът на О. П, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността му и претендира присъждане на осъществените разноски.

Ответникът Н.Ш с писмен отговор изразява становище за основателност на искането за отмяна.

Ответниците Б.Б, И.Б, П.П, П.Г, Ц.Г и М.С не изразяват становище по основателността на искането за отмяна.

Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното :

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Неоснователни в тази връзка са доводите на процесуалния представител на...