Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба, подадена от С.З - ръководител на Териториално звено „ГРАО“-гр. Б. против решение № 212/10.02.2020г., постановено от Административния съд - Бургас по адм. д.№ 2737/19г. по описа на съда.
С обжалваното решение е обявен за нищожен индивидуален административен акт, съставляващ извършена на 02.05.2017 г. ръководителя на ТЗ „ГРАО“ - Бургас, чрез обработен електронен документ промяна на ЕГН на В.Ж от гр. С. З.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди се, че неправилно съдът вменил задължения на ръководителя на ТЗ ГРАО по чл. 116, ал. 2 от Наредба за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, във вр. с чл. 114, ал. 3, които били задължения на общинската администрация. Незаконосъобразни били и изводите за нищожност на акта, т. к. не било налице радикално процесуално нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът В.Ж, чрез процесуалния си представител адв.. К счита жалбата за неоснователна, а решението на Административен съд Бургас за правилно и законосъобразно. Налице били съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на акта, както и издаването му от некомпетентен орган.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неправилност на обжалваното решение. Счита за обоснован довода на касатора, че разпоредбата на чл. 116, ал. 2 вр. с чл. 114, ал. 3 от Наредбата се отнася за длъжностни лица към съответната общинска администрация, а не за задължения на служителите на ТЗ ГРАО. Техните задължения били разписани в разпоредбата на чл. 117 от Наредбата, поради което не било налице нарушаване на процедурата при издаване на акт.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба касационният съдебен състав приема следното:
Делото е разгледано за втори път от Адм. съд - Бургас, след като с Решение N° 15213/11.11.2019 г. на ВАС, III отделение по адм. дело № 4616/2019 г. по описа на ВАС е отменено предходно решение на Адм. съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания.
Административният съд е разгледал жалбата на В.Ж, подадена чрез пълномощник – адв.. К, с искане за обявяването нищожността на извършената промяна на ЕГН –то й от длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“-Бургас. В жалбата са изложени твърдения липса на териториална компетентност на административния орган да извърши промяната. Промяната на ЕГН-то на жалбоподателката следвало да се извърши от ТЗ „ГРАО“С. З.
Ответникът е възразил, че жалбата е просрочена и следва да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално да се отхвърли като неоснователна, тъй като актът за раждане на жалбоподателката е съставен и се съхранява в община К., в който впоследствие в графа „бележки“ е вписано осиновяването й.
Безспорно установено по делото е, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване, но същата е приета за допустима за разглеждане относно искане за прогласяване на нищожността на извършената промяна.
От фактическа страна, по повод заявление на жалбоподателката до О. С. З за издаване на удостоверение за постоянен адрес, е извършена справка в регистрите на общината, при която е установено, че на заявителката не й е издаван акт за раждане от О. С.З.К е, че тя е родена в [населено място], община К., за което е съставен и акт за раждане от община О., околия Карнобат, в който в графа "бележки" е било вписано осиновяване. Наличието на противоречие между датата на раждане на жалбоподателката в акта й за раждане и тази, посочена в ЕГН -то й, дава основание за извършена на 02.05.17г. промяна на ЕГН-то й от ръководителя на ТЗ "ГРАО"Бургас, на осн. чл. 114, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на ЕСГР като е обработен електронен документ за промяна на ЕГН. Издадено удостоверение за верен ЕГН от ТЗ"ГРАО"-Бургас.
Ответникът ръководителя на ТЗ "ГРАО"Бургас, в развилото се пред съда производство по чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК, успешно е оборил официалната доказателствена сила на удостоверение за раждане от 25.08.1951 г., издадено от Общински народен съвет отм. а Загора, чрез представяне на акт за раждане на В. /жалбоподателката/ с №37/1948г., издаден от [населено място], О. К, както и чрез представяне на писмо на О. С. З с изх.№ 10.11.178/08.01.2020 г., от което се установява, че след направена справка в регистрите за раждане на гр. С. З от 1950 г. до 1953 г., не е открит съставен акт за раждане на лицето В.Ж, както и на същата, с предишното й лично име - П..
Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая промяната на ЕГН на В.Ж е извършена по реда на чл. 108 ЗГР, резултат на установено от длъжностно лице при О. С. З, различие между датата на раждане на жалбоподателката и тази, посочена в ЕГН-то й. Редът, процедурата и начина за промяна на ЕГН е регламентиран в чл. 114 и сл. от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация. Процедурата подробно е описана в мотивите на оспореното решение. Именно в хода на развилото се производство по чл. 193 ГПК, пред съда е установено от страна на ответника, че удостоверение за раждане от 25.08.1951 г., на В.Ж е документ с невярно съдържание, т. е. неистински документ, чиято официална материална доказателствена сила е оборена. Анализът на доказателствата, води съда до правилния извод, че представеният препис от Акт за раждане № 37/20.04.1948 г., издаден от О. О, околия Карнобат, касае именно жалбоподателката, че е [дата на раждане] с лично име П., била е осиновена от В. и М.Ки, като след осиновяването е приела личното име В.. С оглед констатираното от длъжностно лице несъответствие между ЕГН на жалбоподателката и датата й на раждане, която не е 20.04.1948 г., а 14.04.1948 г. и предвид установеното, че Акт за раждане № 37/20.04.1948 г. се съхранява в Общ. Карнобат, промяната на ЕГН на жалбоподателката, извършена от длъжностно лице при ТЗ „ГРАО“ – Бургас, законосъобразно е преценена като извършена от компетентен орган, т. к в ТЗ „ГРАО“ Бургас се намира общината, в която се съхранява актът за раждане на лицето - О. К.
Правилни са и изводите на съда относно спазване на формата за действителност на акта, визирани в чл. 117, ал. 2, т. 1 от Наредбата от 21.05.2012 г., а именно електронната форма, като промяната на ЕГН на жалбоподателката е извършена чрез обработка на електронен документ „Съобщение за промяна на ЕГН“.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, като не споделя крайния извод за издаване на акта при допуснати съществени нарушения, които са засегнали законосъобразността на акта до степен на нищожност.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от Наредбата, процедурата по промяна на ЕГН започва, когато длъжностното лице в общинската администрация при изпълнение на задълженията си, произтичащи от ЗГР, установи несъответствие по чл. 114, ал. 2 от Наредбата, както е в настоящия случай несъответствие между датата на раждане на лицето, вписана в акта му за раждане и датата, съдържаща се в ЕГН. За установеното несъответствие писмено се уведомява длъжностното лице по чл. 114, ал. 3, което има задължение да изготви преписката за промяна на ЕГН. Действително, длъжностното лице от общинската администрация, където се съхранява акта за раждане, е допуснало нарушения, като не е спазило процедурата по изготвяне на преписката, визирана в чл. 116, ал. 2 от Наредбата, като не е уведомило лицето за необходимостта и причината, поради която ЕГН трябва да бъде променен и преписка за промяна на ЕГН не е изготвена след лично явяване на лицето. Извършените нарушения касаят част от фактическия състав на процедурата по промяна на ЕГН, а именно изготвяне на преписката от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Наредбата, който е общински служител. Едва след изготвяне на преписката за промяна на ЕГН, съгласно чл. 117 от Наредбата, тя се регистрира в териториално звено "ГРАО" по реда на чл. 111, ал. 1 и отговорността на длъжностното лице в териториалното звено "ГРАО" е да извърши проверка на представените документи и когато установи, че е налице основание за промяна на ЕГН, дава нов ЕГН от регистъра на ЕГН и обработва актуализационен документ "Съобщение за промяна на ЕГН"; съответно издава Удостоверение за верен ЕГН и го предава на общината/района, където се съхраняват актовете. Допуснатите в хода на изготвяне на преписката нарушения от друго длъжностно лице, не водят до нищожност на крайния акт. Тези нарушения могат да се преценят като нарушения в процедурата по изготвяне на акта, но са изправими в хода на процедурата по промяна на ЕГН. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че тези нарушения са във формата на акта, т. к. процедурата визирана в чл. 117 от Наредбата вменява задълженията на длъжностното лице в териториалното звено "ГРАО", а видно от извършените процесуални действия в настоящия случай, нарушение на формата на изготвяне на акта не е налице. В настоящия случай длъжностното лице в териториалното звено "ГРАО", дава нов ЕГН от регистъра на ЕГН, обработва актуализационен документ "Съобщение за промяна на ЕГН" и издава Удостоверение за верен ЕГН в необходимите екземпляри. Единственото нарушение, което се констатира, че при обработка на документите, не извършва цялостна проверка на изготвената преписка и не констатира липсата на уведомяване на лицето и неговото лично явяване. Изложеното по същество води до извод за извършено нарушение на разпоредба от Наредбата, което в никакъв случай не се определя като нарушение на формата на акта, водеща до неговата нищожност.
Съгласно чл. 108 ЗГР, корекция на данните в ЕСГРАОН се извършва от съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни като тази корекция може да бъде поискана от институция, физическо или юридическо лице, получила данни от ЕСГРАОН и установила противоречие, неточност или непълнота в тях. Съгласно чл. 11, ал. 4 ЗГР верността на ЕГН се удостоверява от МРРБ чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване".От анализа на приложимите разпоредби, следва, че промяната на ЕГН е резултат от фактическо действие на длъжностното лице в съответното ТЗ "ГРАО".
С оглед безспорно приетото в производството, че съдът разглежда жалбата единствено по възраженията за нищожност на оспорения акт, то преценката за незаконосъобразност е преклудирана.
Водим от гореизложеното и на осн. Чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, поради което ВАС III отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 212/10.02.2020г., постановено от Административния съд - Бургас по адм. д.№ 2737/19г. по описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж от гр.С. З, подадена чрез пълномощник – адв.. К, с искане за обявяването нищожността на индивидуален административен акт, съставляващ извършена на 02.05.2017 г. ръководителя на ТЗ „ГРАО“ - Бургас, чрез обработен електронен документ промяна на ЕГН. Решението е окончателно.