Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Д, от гр. М., чрез неговия пълномощник срещу решение № 371/14.08.2020 г. по адм. д. № 287/2020 г. на Административен съд - Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община М., чрез своя представител, в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 1296/09.06.2020 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "гараж", изграден в УПИ ХIII, кв. 119 по подробния устройствен план на гр. М., поземлен имот с идентификатор 48489.12.485 по КККР на гр. М., административен адрес [адрес], гр. М.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за строеж пета категория, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсват съществени процесуални нарушения при проверката на процесния гараж, при която е съставен констативен акт № 3/14.05.2020 г., в който той е описан подробно и в достатъчна степен, позволяваща неговото индивидуализиране. Същият, доколкото задоволява дейности извън тези по чл. 56 ЗУТ не представлява преместваем обект, а е строеж по смисъла на...