Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ) против решение № 1362/26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде отменено и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът В.Т, редовно призован за съдебно заседание, не се явил, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1362/26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № 17/08.02.2019 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на В.Т за длъжността главен юрисконсулт в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Благоевград към АЗ, считано от 15.02.2019 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл – упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но на обявено за противоконституционно основание, поради което след влизане в сила на решението на Конституционния съд, се явява незаконосъобразна.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора като въз основа на събраните по делото неоспорени писмени доказателства е приел за доказано, че В.Т е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е декларирал пред своя работодател. Въз основа на тази декларация изпълнителният директор на АЗ като орган по назначаването в съответствие с изискването на § 15, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закон за държавния бюджет на Р. Б за 2019 г. (ЗДБРБ за 219 г.) на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение със служителя след изтичане на срока на отправеното на 14.01.2019 г. предизвестие. С определение от 15.01.2019 г. Конституционният съд на Р. Б е допуснал за разглеждане по същество искането на президента за установяване на противоконституционност на чл. 96 от ЗДБРБ за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1; чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) и на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г.

Оспорената пред първата инстанция заповед е издадена на 08.02.2019 г., връчена е на служителя на 14.02.2019 г., като в нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 15.02.2019 г. Към този момент искането за установяване на противоконституционност на чл. 7, ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е допуснато за разглеждане, поради което са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК. В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че от правно значение е датата на отправяне на предизвестието към служителя (14.01.2019 г.), която предхожда допускане до разглеждане по същество на искането за установяване на противоконституциооност на приложимите от органът по назначаването законови норми, доколкото към този момент производството по издаване на административния акт е започнало, но не е приключило.

С решение № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г. (Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г.) Конституционният съд обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и 3, б. "а" от ЗДБРБ за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), и разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г., запазващ този си характер към ЗДБРБ за 2019 г. (относим към ЗДСл). Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. второ от Конституцията решенето на Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му, т. е. в решението по к. д. № 16/2018 г. е влязло в сила, считано от 23.03.2019 г.

В мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. Конституционният съд на Р. Б намира, че "Прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.“ С оглед на даденото от КС правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на В.Т задължително трябва да бъде съобразено решение на Конституционния съд № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г., което е влязло в сила преди постановяване на обжалваното съдебно решение т. е. по време на висящо съдебно производство, предмет на което са неуредените по окончателен начин правоотношения във връзка с прекратяването на служебното правоотношение на В.Т на основанието обявените за противоконституционния разпоредби на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл,

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразен и обоснован извода на АС-Благоевград, че оспорената заповед, издадена на основание обявените за противоконституционния разпоредби на чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл (в редакцията след промените, осъществени с § 14, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от ЗДБРБ за 2019 г., обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., и разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г.) трябва да бъде отменена.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице наведените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 300 лв., които съответстват на фактическата и правна сложност по спора, поради което следва да му бъдат възстановени от бюджета на АЗ независимо от направеното възражение за прекомерност.

По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1362/26.08.2020 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта, гр. С., бул. „К. Д“ № 3 да заплати на В.Т, съд. адрес: гр. Б.д, [адрес], адв. П.П сумата 300 (триста) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.