Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу Решение № 3464/01.07.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 2227/2020 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № ДС-25/03.02.2020 г. на председателя на КПКОНПИ, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И.М за заеманата от нея длъжност началник на отдел „Координация, взаимодействие и съгласуване“ в дирекция „Превенция на корупцията“ в КПКОНПИ и Комисията е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът правилно е възприел фактическата обстановка, но е достигнал до погрешни правни изводи. Излага подробни съображения, че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената годишна оценка, като в тази връзка преповтаря изложеното в писмените си бележки пред първата инстанция. Оспорва изводите на съда, че не се установява съобразяването от страна на оценяващия орган на чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата). Излага съображения, че показаните от служителката компетентности са оценени безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и отговаря на целите на оценяването. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк.. А.

Ответникът по касация – И.М оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. П. С на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв.. А.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед № ДС 25/03.02.2020 г. на председателя на КПКОНПИ, с която е прекратено служебното правоотношение на И.М, на длъжност „началник на отдел“ в отдел „Координация, взаимодействие и съгласуване“ към дирекция „Превенция на корупцията“ при КПКОНПИ, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 8 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността.

По делото от фактическа страна съдът, въз основа на събраните доказателства, е установил следното:

С. З № ДС-282/27.03.2019 г. на председателя на КПКОНПИ, И.М е преназначена на длъжността „началник на отдел“ в отдел „Координация, взаимодействие и съгласуване“ към дирекция „Превенция на корупцията“ при КПКОНПИ.

На 30.01.2019 г. е изготвен и съгласуван от оценяващия ръководител индивидуален работен план (ИРП) за 2019 г. съдържащ описание на шест цели.

На 11.07.2019 г. е проведена междинна среща. Отразено е, че служителката съвместява длъжността и. д. директор на дирекция „Превенция на корупцията“ и че планът се изпълнява качествено и срочно от нея, като към този момент не е налице необходимост от промяна на целите, заложени в ИРП.

Видно от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на държавния служител (Формуляра), от 17.01.2020 г. поставената оценка от оценяващия ръководител е „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Оценяваният период е 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Като мотив е посочено, че „служителят е изпълнил преобладаващата част от задълженията, описани в индивидуалния работен план на нивото на изискванията за обем, качество и срокове, но има и такива, за които се наблюдава недостатъчно качествено изпълнение. Пропуските са свързани конкретно с целите, определени в т. 5 от ИРП, като служителят не е взел участие и не е осъществил контрол във връзка със съгласуването на решение и придружително писмо по Закон за земеделските земи, въпреки, че е задължен да извърши тези действия. Наблюдава се неправилно приоритизиране и разпределяне на задачите, като задачи от компетентността на отдела, който ръководи са възлагани на други отдели. Служителят не оказва подкрепа на колегите си, при отсъствие поради отпуск, не осигурява достъп до кабинета си, където се събира архива на отдела, което затруднява качественото и срочно изпълнение на задачите. В редица случаи предоставените от служителя становища не са ясно аргументирани, служителят избягва да поема отговорност за негативни резултати, подхожда избирателно при предаване на информация. Стреми се да прилага правилно законодателството в областта, в която работи; за част от компетентностите, посочени в приложение 1 на НУРОИСД служителят е показал знания, умения и поведение, отговарящи не напълно на изискванията на заеманата длъжност. Служителят притежава до известна степен потенциал за заеманата от него длъжност, но следва да повиши компетентността си“.

Оценяващия ръководител е предал на контролиращия ръководител годишната оценка на изпълнението на длъжността.

Служителката се е запознала с оценката на изпълнението, на 03.02.2020 г. Подала е възражение срещу поставената ѝ оценка.

С Формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността контролиращият ръководител е определил окончателна годишна оценка за изпълнението на длъжността от служителя „неприемливо изпълнение“.

За да отмени заповедта съдът от правна страна е приел, че същата е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила. Посочил е, че съдържанието на оценката и нейната обективност не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, който е ограничен до обстоятелствата по спазване от страна на административния орган на процедурата по оценяване на държавния служител. По тези съображения е посочил, че възраженията на жалбоподателката (сега ответник по касация) относно обективността на поставената оценка не следва да се обсъждат. Приел е, че в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗДСл оценяването на държавния служител е обхванало периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., като съобразно чл. 76, ал. 3 с. з. държавният служител е подлежал на оценяване. Оценяването е било извършено от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен, с което е изпълнено изискването на чл. 76, ал. 4 ЗДСл. Приел е, че целите формулирани в ИРП са в максимална степен конкретни. Спазени са изискванията на чл. 76, ал. 8, 9, 10 ЗДСл.

Посочил е, че спорът по делото е относно съобразяването от страна на административния орган на нормата на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, съгласно която оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и спазването от страна на административния орган на разпоредбите на глава втора и глава трета от НУРОИСДА.

Приел е, че не се установява извършено от административния орган неспазване на чл. 8, ал. 1 НУРОИСДА. В тази връзка е посочил, че е изготвен и съгласуван между служителя и оценяващия ръководител ИРП, като целите които са заложени в него са максимално конкретни и съгласувани с целите на административната структура като цяло. С оглед съгласуването на целите от оценявания служител и предвид чл. 10, ал. 2 от НУРОИСДА е посочил, че те и сроковете, които оценяваният е следвало да постигне през периода са били напълно ясни за него, измерими по обем, качество и срокове.

Приел е, че не се установява нарушение от административния орган на чл. 12 НУРОИСДА.Мната среща е проведена в срока по чл. 12, ал. 1. Спазено е изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, като не е отразена необходимост от промяна на целите, заложени в ИРП. След приключване на междинната среща е попълнен и съответния раздел от формуляра, което е във съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредбата. Формуляра е подписан от оценяващия ръководител.

С оглед мотивите на оценяващия ръководител за определената годишна оценка съдът е приел, че коментара може да бъде определен като посочващ служебни задължения, които не са били изпълнени от държавния служител. Посочил е, че ако посочените в коментара обстоятелства са се осъществили действително, същите представляват неизпълнение на служебни задължения, съответно неспазване на правилата за поведение на служителите в държавната администрация, които предполагат налагането на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Изложил е съображения, че тъй като изпълнението на длъжностите се оценява с годишна оценка за изпълнението не при съобразяване на изпълнението, респективно неизпълнението на служебните задължения, а при съобразяване степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности, при оценяването на служителя не е спазен чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА.

Приел е, че не се установява по несъмнен начин спазването от административния орган на чл. 13 НУРОИСДА. По делото не се е установило съобразяването от страна на оценяващия орган на чл. 13, ал. 3 от Наредбата. В тази връзка е посочил, че заключителната среща предполага два етапа – този по чл. 13, ал. 3, който не е спазен и този по чл. 13, ал. 4 от наредбата, а именно попълването на съответния раздел от формуляра за оценка, който следва да се приеме за спазен.

Извел е и извод, че е нарушен чл. 15 от Наредбата, доколкото показаните компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 от Наредбата показатели. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от Наредбата, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като е заменена от общата констатация, че целите на работния план не са постигнати изцяло, както и с неизпълнението на конкретни служебни задължения, които по принцип са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Посочил е, че тези нарушения не се санират от последващо спазване от страна на контролиращия ръководител на чл. 21, ал. 2 от Наредбата при мотивирането на дадената от него оценка. Решението е правилно по следните съображения.

Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителни правила за атестирането на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Оценяване изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (каквато е длъжността заемана от Минчева) включва три етапа: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението – чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Правилата за провеждане на всеки от етапите на оценяването са подробно регламентирани в НУРОИСДА. Спазването на всеки от етапите е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец.

В случая оценяването на Минчева, както правилно е приел и решаващият съд, е преминало през трите етапа. Изготвен е ИРП, проведена е междинна среща, проведена е заключителна среща, след което е определена годишната оценка. Правилно решаващия съд е достигнал до извод, че при оценяването на държавния служител са допуснати нарушения, поради което оценяването не е безпристрастно и компетентно и извършено въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, каквото е изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл.

От доказателствата по делото се установява, че при проведената на 17.07.2019 г. междинна среща, на която е направен преглед на изпълнението на длъжността, липсват отразени от оценяващия ръководител забележки. Нещо повече отразено е, че служителката съвместява към момента длъжността и. д. директор на дирекция „Превенция на корупцията“ и докладва дейността на отдела, който ръководи и на дирекцията за първото шестмесечие на 2019 г. Не е извършена промяна/допълване на заложените цели, не са набелязани и конкретни действия за подобряване на изпълнението. Видно от отразеното във Формуляра от оценяващия ръководител, неговата оценка е, че служителят изпълнява качествено и срочно ИРП, т. е. оценката за дейността е положителна и е в насока изпълнение на изискванията и липсват каквито и да е основания за негативна оценка. Изрично е отбелязано, че не е налице необходимост от промяна на целите заложени в ИРП.

Поставената годишна оценка от оценяващия ръководител е „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Тази оценка не се обосновава от коментарите за изпълнението на длъжността от междинната среща. Изложените мотиви на оценяващия ръководител не обосновават съществено влошаване на изпълнението на заложените цели в ИРП през второто шестмесечие на 2019 г. Настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредбата, изискващ на заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният да обсъдят степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план, степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност и подходящи действия за развитие на служителя. Формуляра е подписан от оценяващия ръководител и от оценявания, който не е направил коментар за неспазване на това изискване. Във формуляра липсва изискване за отразяване на обстоятелствата по чл. 13, ал. 3, поради което при липсата на възражение от страна на оценявания в тази насока, следва да се приеме, че това изискване е спазено. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод за допуснато нарушение на чл. 13, ал. 3 от Наредбата.

Най-ниската оценка на служителя е поставена от контролиращия ръководител, след разглеждане на подаденото от служителя възражение. Законът не въвежда изискване коригирането на оценката поставена от оценяващия ръководител, да е само в посока завишаване на същата, т. е. допустимо е контролиращият ръководител да понижи оценката. В чл. 21, ал. 1 НУРОИСДА е предвидено, че контролиращият ръководител преглежда формулярите за оценка, като има право да изиска от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, да поиска допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка.

В случая, в графата за коментар на оценявания, служителката е посочила, че възразява срещу поставената оценка, тъй като същата е поставена от служител, който не познава цялостната му дейност, предвид това че е назначен за и. д. директор от месец октомври. Аргументи в тази насока са изложени и във възражението на Минчева от 23.01.2020 г. При така направеното възражение, по делото липсват доказателства контролиращият ръководител да е предприел необходимото, за да получи допълнителна информация, аргументации, мнения и др., за да може да получи реална представа за работата на служителя през целия оценяван период. Изложените от контролиращият орган съображенията, които според него водят до промяна на оценката, не са съобразени с изискванията на 16, т. 5 НУРОИСДА и не отговарят на изискванията на чл. 15 НУРОИСДА - не е посочено неприемливото поведение в рамките на компетентностите съгласно приложение № 1 на Наредбата. Съображенията преповтарят изложеното от оценяващия ръководител. Липсата на специални процесуални правила в хипотезата на чл. 76, ал. 10 ЗДСл не освобождава контролиращия ръководител от задължението да обоснове промяната на оценката с обективно установими факти и обстоятелства, за да се спази целта на закона и да се реализира справедлива и прозрачна процедура за оценяване. Липсата на събрани мнения от други служителя, при наличието на изрично възражение, че оценяващия ръководител не познава дейността на оценяваната служителката (от доказателствата по делото се установява, че оценяващия ръководител, постановил годишната оценка е бил подчинен на Минчева) прави поставената годишна оценка необективна.

Годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в ИРП. Изложените мотиви от оценяващия/контролиращия ръководител относно степента на постигане на целите/задачите следва да изхожда от заложеното в ИРП. В случая при положение, че на междинната среща не са изменени някой от целите в ИРП и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението, тъй като служителят изпълнява качествено и срочно ИРП, поставената годишна оценка се явява в нарушение на изискванията на НУРОИСДА. Противоречието между междинната оценка и окончателната, прави последната необоснована и поставена в нарушение на изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 500 лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3464/01.07.2020 г. на Административен съд София-град постановено по административно дело № 2227/2020 г.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на И.М, ЕГН [ЕГН] сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.