Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от кмета на СО, район „Триадица“ срещу решение № 7937/13.12.2019 г. по адм. д. № 10325/2019 г. на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Възразява, че исканията на търговското дружество са били удовлетворени и то няма правен интерес от завеждане на настоящия спор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „К. К“ ООД, моли да се потвърди решението. Счита, че кметът на район „Триадица“ е действал в нарушение на утвърдената процедура за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка. Претендира заплащането на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е основателна - налице са заявените касационни основания за отмяна. Ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посоченият имот е записан като общинска или държавна собственост. Документът е необходим на заявителя във връзка с производство по чл. 587 ГПК за установяване на предпоставките за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Основателно се възразява от касатора, че исканата административна услуга, а именно заверка на молба-декларация с вх. № ОС-17-33 от 23.12.2015 г. е извършена от страна на административния орган. В процесния случай административният орган е извършил проверка и е отбелязал в т. III от молбата-заявление, че имотът представлява частна общинска собственост съгласно АОС № 891/27.02.2002 г. и че е образувано гр. дело № 9605/2018 г. в СГС предмет по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗОС, т. е. налице е съдебен спор за собственост по отношение на имота. Органът е посочил и четирима лица за свидетели при извършване на обстоятелствената проверка, които да бъдат разпитани. При така установените обстоятелства, неправилно съдът е приел, че дължимата административна услуга не е извършена и оплакванията на касатора се явяват основателни.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК от „К. К“ ООД, представлявано от М.И - Кайзер против кмета на СО, район „Триадица“, с който се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ответникът не е извършил заявена от ищеца административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка.

С обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на кмета на СО, район „Триадица“, че не е извършил необходимите действия по заявена от „К. К“ ООД административна услуга – заверка на молба-декларация с вх. № ОС-17-33 от 23 декември 2015 г.

Приел е, че исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при което административният орган удостоверява единствено факта, дали имотът е актуван като държавна собственост. След като в бланковата молба-декларация за обстоятелствена проверка са нанесени раздели, които следва да бъдат попълнени от служби на администрацията, административният орган е следвало да размени кореспонденция между него и задължените институции и след изпълнение на тези условия да постави регистърен индекс на заверката и подписа си. Съдът се е позовал на Решение № 4502/03.07.2018 г. по адм. д. № 11820/2016 г. на АССГ и Решение № 6254/24.04.2019 г. по адм. д. № 13354/2018 г. по опис на ВАС-Трето отделение, с които ответникът е задължен да извърши исканата административната услуга „заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка”. Посочил е, че съдът не може да задължава административния орган да извърши повторно нещо, което е следвало да извърши по силата на влезли в сила съдебни актове - Решение № 4502/03.07.2018 г. по адм. д. № 11820/2016 г. на АССГ и Решение № 6254/24.04.2019 г. по адм. д. № 13354/2018 г. по опис на ВАС – Трето отделение, както и съдебни актове, с които за неизпълнение на съдебно решение е налагана глоба на кмет на район „Триадица“ – СО, както и че поради влезлите в сила позитивни съдебни актове, неизпълнени коректно от административен орган, което следва да се признае по отношение на последния по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК.

Решението е недопустимо, поради това, че не са налице предпоставките за предявяване на установителния иск по чл. 128, ал. 2 АПК.

Доказателствата по делото установяват, че административното производство пред Столична община, район „Триадица” е било образувано по заявление рег. № ОС-17-33/23.12.2015 г., подадено от „К. К“ ООД с искане да бъде заверена приложената молба-декларация за признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за магазин, офиси и кафе с обща ЗП 465, 02 кв. м., намиращ се в гр. С., подлеза на бул „България“ и бул. „П.Ю.Т“. Кметът е извършил заверка, като е отбелязъл, че имотът е частна общинска собственост, съгласно АОС 891/27.02.2002 г. и за него се води гр. д. № 9605/2018 г. на СГС, без да е попълнил молбата-декларация, относно дължими фактически обстоятелства, от Дирекция ПАМДТ – СО; Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ – СО и Дирекция „Държавна собственост“, област С..

С решение № 3616/27.05.2016 г. по адм. д. № 2651/2016 г. на АССГ е отменен мълчалив отказ на кмета на район Триадица за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение по заявление вх. № РТР 16-ТД26-373 от 08.02.2016 г. и е изпратил преписката на кмета за произнасяне.

Освен това с разпореждане № 6003/31.08.2017 г. по адм. д. № 8117/2017 г. на АССГ, в производство по чл. 304 и сл. АПК, съдът е осъдил кмета на район „Триадица“ – СО да заплати глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на решение № 3616/27.05.2016 г. по адм. д. № 2651/2016 г. на АССГ.

С Решение № 4502/03.07.2018 г. по адм. д. № 11820/2016 г. на АССГ съдът е отменил отказа на кмета на район „Триадица“ – Столична община по искане на „К. К“ ООД за заверка на молба-декларация с вх. № ОС-17-33/23.12.2015 г. на район „Триадица“, обективиран в писмо с изх. № РТР 16-ТД26-792-/11/ от 25.10.2016 г. на район „Триадица“ – СО и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането за заверка на молбата-декларация, съобразно дадените в решението указания. Тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителите да получат искания документ, като издаде удостоверение относно обстоятелството представлява ли имотът общинска собственост.

В изпълнение на това решение, кметът е извършил заверка, като е отбелязъл, че имотът е частна общинска собственост, съгласно АОС 891/27.02.2002 г. и за него се води гр. д. № 9605/2018 г. на СГС, без да е попълнил молбата-декларация, относно дължими фактически обстоятелства, от Дирекция ПАМДТ – СО; Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ – СО и Дирекция „Държавна собственост“, област С.. При тези факти, касационната инстанция намира предявения иск по чл. 128, ал. 2 АПК за недопустим. Посочените от административния съд данни относно проведени съдебни обжалвания на мълчалив и на изричен отказ на кмета на район „Триадица“ – СО по повод исканата административна услуга, не водят до извод за основателност на предявения иск, а за неговата недопустимост.

За да се иска установяване на едно административно право или правоотношение, законът изисква наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на иска и липсата на друг път за защита на неговите права. В конкретния случай ищецът е искал от ответника извършването на една административна услуга. След постановените мълчалив отказ и изричен отказ, дружеството е провело допустимата съдебна защита по реда на АПК и тези откази са били отменени от административния съд. Като резултат, от ответника по делото е била извършена заверка на молбата-декларация с посочване, че имотът е общинска собственост въз основа на АОС № 891/27.02.2002 г. Останали са непопълнени раздели 1, 2 и 4 от удостоверението. След като в полза на ищеца е постановен позитивен съдебен акт, защитата на неговите права може да бъде осъществена по реда на чл. 267 и сл. АПК, който урежда изпълнението на влезли в сила съдебни решения по административни дела. Ако касационният жалбоподател счита, че кметът на район „Триадица“ – СО не е изпълнил съдебното решение, може да търси защита по този ред. Но след като съдът, в други съдебни производства се е произнесъл по основателността на искането за извършване на административна услуга, недопустимо е същото искане да се предявява с иска по чл. 128, ал. 2 АПК.

Обжалваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по него - да бъде прекратено.

На касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7937/13.12.2019 г. по адм. д. № 10325/2019 г. на Административен съд – София-град. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „К. К“ ООД да заплати на СО, район „Триадица“ сумата от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението е окончателно.