Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 10653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от министъра на околната среда и водите и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г. (РУО на ОПОС), подадена чрез юрк. Т. срещу Решение №24700 от 17.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3501/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх.№ АПВ-ОП-1 от 20.02.2025г., издаден от главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г." и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.", с който на Столична община е установено публично държавно вземане в общ размер на 149 480, 56 лева.

В жалбата се навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът излага подробни доводи по съществото на спора, като твърди че лихвите са дължими на основание т.3.22 от АДПБФП. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу оспореният АУПДВ да се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски. В условиe на алтернативност си прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът по касационната жалба – С. О. чрез адв. П. и адв. С. в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София – град е бил АУПДВ с изх.№ АПВ-ОП-1 от 20.02.2025г., издаден от главен директор на Г. Д. О. програма „Околна среда 2014-2020 г.", и РУО на ОПОС 2014-2020г., с който на Столична община е установено публично държавно вземане в общ размер на 149 480, 56 лева, от която сума: лихва за забава в размер на 136 618,70 лв. от 05.04.2023 г. до 10.04.2023 г. върху главница в размер на 71 783 682,77 лв. ; лихва за забава в размер на 12 861,86 лв. от 11.04.2023 г. до 12.05.2023 г. върху главница в размер на 1 267 127,10 лв.

От фактическа страна решаващият състав е приел за установено и безспорно, че на 30.11.2018 г. е сключен АДБФП № Д-34-78 / 30.11.2018 г. между РУО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.", Столична община и „Т. С. ЕАД – Партньор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 179 570 918,88 лева по процедура BG16M10P002-2.008 „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община", по приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, съфинансирана в размер до 85 % от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС, за изпълнение на голям проект ИСУН №BG16M10P002- 2.008-0001 „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“ като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 180 000 000 лева без ДДС.

В чл. 3.27 от АДБФП № Д-34-78 / 30.11.2018 г. е предвидено, че в случай, че условията, посочени в чл. 102, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. не бъдат спазени, Столична община и партньорът й се задължават да възстановят на УО всички изплатени по договора средства, ведно с дължимата лихва.

От ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г." до бенефициента са изпратени писма с изх. №08-00-144/21.03.2023г., изх. №08-00-144/ 04. 04.2023г. за възстановяване на дължимите суми.

Като безспорно е прието и, че Столична община е възстановила изцяло получените по АДБФП № Д-34-78/30.11.2018 г. неусвоени плащания на 10.04.2023г. и на 12.05.2023г. Не е спорно и, че Решение N -225 от 02.11.2023 г., с което е прекратен АДБФП № Д-34-78/ 30.11.2018 г. не е обжалвано в частта по т.1 и е влязло в сила. В частта му по т.2 решението е обжалвано и е отменено с Решение № 5095/14.05.2024г. по адм. д. № 11129/2023г. на АССГ , оставено в сила с Решение №12448/19.11.2024 г. по адм. д. №7079/2024г. на ВАС.

С писмо изх. № 08-00-144/30.12.2024г. РУО на ОПОС Столична община е уведомена на основание чл.26 от АПК за започване на производство по издаване на АУПДВ, като е предоставен срок за обяснения, бележки и възражения.

Процесният АУПДВ е издаден само за законни лихви във връзка с възстановяване на суми, получени при авансово плащане по административен договор, който е прекратен. Административният орган се е позовал на чл. 35, ал.3, вр. чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/2018 г., чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. Посочил е, че съгласно чл. 3.27 от АДБФП № Д-34-78/30.11.2018 г. в случай, че условията, посочени в чл. 102, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. не бъдат спазени, Столична община и партньорът й се „задължават да възстановят на Управляващия орган всички изплатени по договора средства, ведно с дължимата лихва“. РУО на ОПОС декларативно е заявил, че получената като БФП сума от 71 783 682, 77 лева става изискуема преди прекратяване изпълнението на договора, а визираната в административния договор дължима лихва е законната лихва за просрочие съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, дължима е за периодите от 05.04.2023 г. до 10.04.2023 г. и от 11.04.2023 г. до 12.05.2023 г. и установяването на същата като публично вземане следвало също да стане по реда на чл. 35, ал.3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г на МФ“ с АУПДВ.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма при липса на допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила.

Съдът е очертал спорният въпрос по делото, като след подробен анализ на приложимата нормативна уредба е стигнал до заключение за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. За да мотивира извода си решаващият състав е приел, че нормата на чл. 35 ал.1, т. 2 от Наредба № Н–3/2018 г., визира възстановяване на неправомерно получена финансова подкрепа, а с оглед настоящия казус това са платените 71 783 682, 77 лева въз основа на АДБФП № Д-34-78/30.11.2018 г., които се явяват неправомерно получени, след като договорът е прекратен с Решение № N-225 от 02.11.2023 г. на РУО на ОПОС. Относно законните лихви съдът е съобразил нормите на чл. 35 ал.1, т. 2 и чл. 43, ал. 2 от Наредбата, като според последната, при възстановяване на задължението преди крайния срок не се дължи лихва за забава. Предвид изложеното и съобразно обстоятелството, че получените по договора суми са възстановени доброволно от Столична община още на 10.04.2023г. и на 12.05.2023г. съдът е приел, че не се следва установяване с АУПДВ на лихва за забава, на цитираното от РУО на ОПОС основание по чл. 35, ал.3 вр. чл.35, ал.1 т.2 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и след обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства по делото и се е произнесъл по възраженията на страните. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от АССГ са неоснователни.

Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба № Н-3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/2018г.). В тази връзка по отношение на сключения АДБФП № Д-34-78/30.11.2018 г. между РУО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.", Столична община и „Т. С. ЕАД – Партньор по оперативната програма са приложими разпоредбите на Наредбата, относно изпълнение на договорните клаузи, свързани с изплащането на договорената безвъзмездна финансова помощ.

Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение № N-225 от 02.11.2023 г., по т. 1, РУО на ОПОС е прекратил АДБФП № Д-34-78 / 30.11.2018 г. за изпълнение на проектно предложение с рег. № BG16M1OP002-2.008-0001 „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“. Безспорно установено е, че на 10.04.2023г. и на 12.05.2023г. - преди прекратяване на договора, Столична община е възстановила изцяло получените по АДБФП № Д-34-78/30.11.2018 г. неусвоени плащания.

В нормата, на която се позовава административния орган - чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. е посочено кога възниква задължение на бенефициера да възстанови предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа – при определена индивидуална финансова корекция (т.1); при недължимо платена или надплатена, както и при неправомерно получена или неправомерно усвоена сума (т. 2). В разглеждания случай е установено основанието по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от подзаконовия акт сочи, че в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, т. е. с акт за установяване на публично държавно вземане.

В тази връзка правилно първоинстанционният съд е съобразил, че разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г. регламентира, че бенефициентът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1 в 14-дневен срок от: влизането в сила на акта, с който са установени вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2. Обосновано е посочено, че разпоредба регламентира срока, в който бенефициентът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата, който започва да тече от влизане в сила на АУПДВ и след изтичането на който бенефициентът изпада в забава и дължи лихва.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № Н – 3/22.05.2018 г. при възстановяване на задължението преди крайния срок не се дължат лихви за забава. Предвид изложеното и при съобразяване на безспорното обстоятелство, че получените по договора суми са възстановени доброволно от Столична община на 10.04.2023г. и на 12.05.2023г. обосновано и правилно административният съд е приел, че не се следва установяване с АУПДВ на лихва за забава, на цитираното от РУО на ОПОС основание по чл.35, ал.3 вр. чл.35 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 3/22.05.2018г.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, Административен съд - София град е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в претендирания размер от 12 754,80 лв. Настоящият касационен състав счита възражението за прекомерност за неоснователно. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по делото и предоставената процесуална защита – писмено становище и защита в съдебно заседание, счита, че същото не се явява прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24700 от 17.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3501/2025 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на С. О. сумата от 12 754,80 лева /дванадесет хиляди седемстотин петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА