О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1118

София, 10.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2559 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор В. П., против въззивно решение № 326/24.03.2024г. по в. гр. д.№ 1841/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от КОНПИ срещу Г. Д. А. иск по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ.

Касаторът иска отмяна на решението, което счита постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, поради приемане за недоказани факти, за установяване на които на Комисията не е била указана доказателствена тежест. Сочи да е неправилно приетото от двете съдебни инстанции, че в доказателствена тежест на Комисията е било да установи противоправно поведение на ответника при придобиване на имуществото. Възразява срещу изводите на въззивния съд относно икономическия анализ, необходим за определяне „значителното несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ и по – точно изключването на паричната равностойност по номинал на 200 000 акции на приносител от капитала на „Капиталово строителство БГ“ АД, придобити от ответника и на стойността на отчуждения през проверявания период л. а.“П. К. с [рег. номер на МПС] . В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1/ Нарушават ли се принципите на равенство на страните в гражданския процес (чл.9 ГПК) и състезателното начало в гражданския процес (чл.8 ГПК) при разместване на доказателствената тежест с постановяване на решението, а не с доклада по чл. 146 ГПК? и 2/ Средствата, послужили за придобиване на имуществото, което е придобито в проверявания период и впоследствие отчуждено преди края му от ответника, следва ли да бъдат приети за разход на последния?

Насрещната страна по жалбата – ответникът Г. Д. А., чрез адв. Л. Д., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел по спорните пред него обстоятелства, че: е в доказателствена тежест на ищеца е да установи вида и стойността на придобитото имущество, а не придобиването му в резултат от правонарушение; движимата вещ автомобил „П. К. не е част от имуществото на ответника в края на проверявания период (бил е отчужден непосредствено след придобиването му), а стойността на акциите в „Капитално строителство БГ“ ЕАД не е доказана от ищеца, който произволно я определя по номинал. Отделно, не са ангажирани доказателства въпросните акции да са били придобити от ответника и съответно да са станали част от имуществото му, предвид приетото в съдебно икономическата експертиза, че „ в документите по делото няма данни за продажна цена на акциите, както и оценка на търговското предприятие към датата на придобиване“. С тези мотиви и споделяйки възражението на въззивника, че не следва да установява, че придобитото от него е в резултат от правонарушение, въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на предявения иск по чл. 153, ал.1 ЗПКОНПИ.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

И двата въпроса на касатора нямат отношение към решаващите изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не прави доклад по чл. 146 ГПК. Отделно, с атакуваното решение съдът е намерил за основателно оплакването на Комисията, че е ирелевантно и съответно не подлежи на установяване от Комисията дали имуществото, което се иска да бъде отнето, е придобито в резултат от правонарушение (в какъвто смисъл е било приетото от първоинстанционния съд ). За да изключи пък акциите на стойност 200 000 лева от имуществото на ответника, въззивният съд се е позовал на изричната разпоредба на чл. 156, ал. 4, т. 1 ЗОНПИ, според която Комисията е тази, която следва да представи доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, а липсват такива за пазарната стойност на въпросните акции. Именно последната е от значение - чл. 148, ал.2 ЗОНПИ разпорежда като част от имуществото ценните книжа се оценяват по пазарна стойност към момента на придобиването. Ясно е, че и за целите на нарочното производство по ЗОНПИ липсва тъждество между капитал на дружество и имущество на същото, което е мотивирало въззивният съд да приеме, че напълно произволно Комисията е включила сумата 200 000 лева като част от имуществото на ответника, притежавано в края на проверявания период, както и че не е доказала дали и какъв разход е направил ответника за придобиването на процесните акции. Отделен е въпросът, че щом ответникът притежава акциите, Комисията следва да иска тяхното отнемане, а не паричната им равностойност.

В съответствие със задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че лекият автомобил П. К. респ. получената при продажбата му сума, не са част от имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне на значителното несъответствие, защото не са налични и/или трансформирани в друго имущество в края на проверявания период. Ако именно ответникът е разходвал средства за придобиване на лекия автомобил в проверявания период, то е ясно, че те са негов разход за нуждите на икономическия анализ за определяне на нетния доход по §1т.8 от ДР на ЗОНПИ. Постъпилата в резултат от отчуждаване на автомобила сума обаче ще е доход на ответника за нуждите на същия този икономически анализ. Така, тезата на касатора, че средствата за придобиване на впоследствие отчуждения лек автомобил следва да се третират като разход, сама по себе си, не обслужва относим и/ или в полза на ищеца довод.

В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326/24.03.2024г. по в. гр. д.№ 1841/23г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, сумата 30 лева държавна такса за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: