О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

София, 01.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора, в състав:

Председател: Жанина Начева

Членове: 1. Бисер Троянов

2. Димитрина Ангелова

разгледа докладваното от съдия Троянов частно наказателно дело № 131 по описа за 2022 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 2 от НПК, по повод разпореждане № 913 от 09.02.2022 г. по а. н.д. № 510/ 2022 г. на Варненския районен съд, наказателно отделение, ХХVІІІ състав с искане за промяна на подсъдността и определяне на друг съд, който да разгледа делото.

П. К. И. от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за основателност на искането и за определяне на друг равностепенен съд.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано пред Варненския районен съд по жалба на П. А. И. против разпореждане № 2967 от 10.08.2021 г. по въззивно гражданско дело № 963/ 2021 г., по описа на Варненския окръжен съд, І състав, с което й е наложена глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 405, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В хода на въззивното гражданско производство жалбоподателят П. А. И. се явила едновременно в две качества - директор на ОУ „Хр.Б.“, с. Николаевка, Варненска област и ответник по граждански иск, заведен от училището срещу нея, квалифициран от съда по чл. 203, ал. 2 от Кодекса на труда. Въззивният съд указал на директора на училището да упълномощи особен представител, които указания не били изпълнени. Като последица от неизпълнението на указанията съдията-докладчик от въззивния граждански съд наложил административното наказание, което подлежи на разглеждане по реда на ЗАНН.

Варненският районен съд образувал административно-наказателно производство № 510/ 2022 г. по жалбата на П. А. И. и приел, че делото му е подсъдно, но предвид обстоятелството, че наказващ орган в случая се явява съдия от съдебния район на Варненския окръжен съд, разпоредбата на чл. 43, т. 2 от НПК следвало да се тълкува „в духа на закона“ и делото да се изпрати за разглеждане на друг първоинстанционен съд извън съдебния окръг.

Върховният касационен съд намира искането за неоснователно.

Невъзможно е в настоящия случай да бъде приложен чл. 43, т. 2 от НПК, към която чл. 84 от ЗАНН препраща.

Нормата на чл. 43, т. 2 от НПК предвижда изключение от общите законови правила за определяне на подсъдността по дела, по които подсъдимият или пострадалият от престъпление е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Тълкувайки разпоредбата с оглед на основните принципи на наказателния процес и заложени законови постановки (духа на закона) за независимостта и справедливостта на държавния съдебен орган, който в случая се явява Варненският районен съд, чл. 43, т. 2 от НПК не е приложима. Съотнесен към административно-наказателното производство, чийто правила са регламентирани в ЗАНН и към които субсидиарно приложение намира НПК, цитираната изключителна норма може да бъде приложена и в случаите, когато санкционираното лице по чл. 405, ал. 1 от ЗСВ се явява в професионално качество съдия, прокурор или следовател от съдебния район на наказващия държавен орган, посочен в същата разпоредба (съдия, вкл. съдебен състав, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията). Нормата на чл. 43, т. 2 от НПК не може да се изопачи до степен, да приравни на подсъдими и пострадали наказващите органи по чл. 405, ал. 1 от ЗСВ. Санкционираното лице следва да бъде приравнено на понятието „подсъдим“, защото административната санкция засяга неговите имуществени права. Пострадал по чл. 43, т. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН може да се яви пострадалото от административното нарушение физическо или юридическо лице, но не и наказващият орган. В случая, едноличното упражняване на власт по чл. 405, ал. 1 от ЗСВ не е основание личността на постановилия наказанието съдия (респ.: прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията) да се разглежда като основание за нарушаване на принципите на независимост на държавния съдебен орган по ЗАНН (Варненски районен съд) и на справедливостта на постановения съдебен акт по жалба против акта по чл. 405, ал. 1 от ЗСВ. Ако законодателят е имал предвид промяната на подсъдността в хипотезата, развита в искането за прилагане на чл. 43, т. 2 от НПК и за делата по ЗАНН с наказание по чл. 405, ал. 1 от ЗСВ, той задължително би я регламентирал изрично.

Ето защо Върховният касационен съд прецени, че разглеждането от Варненския районен съд, наказателно отделение административно-наказателно производство по жалба против разпореждане с наложена административна глоба от съдия от Варненския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, не налага промяна в общите правила. Делото следва да бъде върнато на Варненския районен съд, ХХVІІІ наказателен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия. Отделен би бил въпросът, ако спрямо съдията-докладчик по административно-наказателното производство са налице други основания, поставящи под съмнение неговата безпристрастност.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ разпореждане № 913 от 09.02.2022 г. по а. н.д. № 510/ 2022 г., по описа на Варненския районен съд, наказателно отделение, ХХVІІІ състав, с което е прекратено административно-наказателното производство.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд, наказателно отделение, ХХVІІІ състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по постъпилата жалба против разпореждане № 2967 от 10.08.2021 г. по въззивно гражданско дело № 963/ 2021 г., по описа на Варненския окръжен съд, І състав.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.