О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 01.03.2022 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3536 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Г., като пълномощник на З. И. Ч., срещу въззивно решение № 110, постановено на 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 123/2021 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20012 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 55/2020 г. на Златоградски районен съд за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство от А. Д. Ч. на 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: жилищна сграда с идентификатор****., находяща се в [населено място], в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място, със застроена площ 120 кв. м. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 186/2018 г., с който е удостоверено правото на собственост на З. И. Ч., до размер на 1/6 ид. ч. от имота.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си защо не кредитира определени от тях, респективно защо не ги кредитира в пълна степен“. Твърди се...