О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№252

гр. София, 26.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1481 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. С. срещу решение №304 от 30.03.2021 г. по в. гр. д.№2769/2020 г. на САС. С обжалваното решение след частична отмяна на решение №2360 от 21.04.2020 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от К. М. С. срещу ЗД „Бул инс” АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2015 г. - смъртта на нейния внук, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият от които уточнен от настоящата инстанция: 1. За предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение. 2. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно ТР №1/2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да не отчете и обсъди разпоредбите на общностното право, имащи директно приложение по отношение материалноправната легитимация на братята и сестрите по смисъла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 20212/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. и да извежда разбирането си за близост в отношенията, интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, а при условията на неразрешено тълкуване на указанията по ТР. Поддържа се, че първият въпрос е решене в противоречие с ТР №1/2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а спрямо вторият – наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по ЗД „Бул инс” АД не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правният спор се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата /баба на починалия в резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество/, е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък. Посочил е, че от събраните по делото доказателства - свидетелските показания, не се установява превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на нейният внук, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални състояния, респ. не се установява, че те са продължили в един продължителен период от време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и непреодолимост. Счел е, че от свидетелските показания се изясняват близките отношения между ищцата и нейния внук, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост, но макар и бабата в отделни моменти от живота на починалия да е полагала значителни грижи за него при отглеждането и възпитанието му /от раждането му тя е живяла заедно в едно домакинство с разширения семеен кръг на внука си/, не се установява между бабата и нейният внук да се изградени такива взаимни отношения, които да характеризират тяхната обич, взаимна признателност и привързаност като изключителни, поради което изпитаните болки и страдания от бабата при кончината на внука й не се отличават с интензитет и продължителност /трайност/ над обичайните за съответната родствена връзка /при конкретната житейска ситуация/. Изразил е становище, че изцяло в съответствие с нормалната човешка логика и напълно естествено е, че след настъпване на процесното ПТП ищцата се е намирала в стресово състояние, емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като е била за известен период емоционално дебалансирана, но от събраните доказателства не се установява, че бабата изцяло е поела грижите за отглеждане и възпитание на внука си /през цялото му съзряване като личност/, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Изложил е съображения, че обстоятелството, дали ищцата е изпитвала по-силни чувства към починалия внук за разлика от останалите й внуци, е ирелевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, а от друга страна, напълно в съответствие с наложилите се традиции и обществен морал в българското семейство е бабата да помага на по-младите родители при отглеждането на детето, особено ако те са на крехка възраст или работят, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е достигнал до извод, че не е установено в процеса на доказване, че ищцата е активно материално легитимирана - съобразно критериите за справедливост /пояснени и с ТР №1/21.06.2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и страдания от трагичната кончина на нейния внук.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обусловилия решаващата воля на съда първи въпрос /по втория въпрос в решението липсва произнасяне, респективно не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК/, за проверка съответствието на възприетото становище на въззивния съд с разясненията, дадени в ТР №1/2018 г. по т. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищцата не дължи внасяне на държавна такса за касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №304 от 30.03.2021 г. по в. гр. д.№2769/2020 г. на САС.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.