ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110

Гр. София, 10.03.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№2146 по описа на ВКС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Р. и К. Г. Р., чрез процесуалния им представител адв.А. Ц. от АК – гр.Перник, срещу решение №488/28.12.2023г. по в. гр. д.№385/2023г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение решение № 30 от 16.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3044/2022г. по описа на Pайонен съд - гр. Перник, с което са отхвърлени предявените от Р. Г. Р. и К. Г. Р. срещу К. С. Б., С. Г. В., П. В. М. и А. В. П. искове на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на реална част от 500кв. м. от УПИ ***, в кв. ***, по плана на [населено място], общ.П., одобрен със Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., при съседи от север – УПИ *** и УПИ ***, от юг УПИ ***, от изток - улица и от запад - УПИ ***, отразена между т. БВГДБ на скицата на вещо лице Ц. по СТЕ /на л. 73 от делото/, на основание давностно владение, чрез присъединяване владението на общия им наследодател Г. Р. И., упражнявано в периода от 2005г. до 24.07.2021 г., като неоснователни.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени като неоснователни.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като се поставят следните въпроси :

1/Коя улица е главна и как в хода на производството следва да бъде установено, дали даден недвижим имот се намира на главна улица или не, за да бъде осъществено условието за формиране на самостоятелен недвижим имот съгласно изискването на чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ.Следва ли съдът да укаже на страната какви са допустимите доказателствени средства, чрез които може да се установи това обстоятелство ;

2/Следва ли съдът, преди да формира вътрешното си убеждение, за неоснователност на иска, да поиска от съответния общински експертен съвет заключение по чл.19, ал.3 от ЗУТ, и след това да преценява дали спорното реална част от УПИ може да бъде придобита въз основа на давностно владение.

В срок са постъпили отговори от ответника С. В. и привлеченото на негова страна трето лице-помагач И. Н., които оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по делото е представен Нотариален акт №41, том І, дело № 137/82 г. от 03.02.1983г., с който Р. Л. е учредил безвъзмездно право на строеж в полза на сина си Г. Р. И., да построи в собственото му дворно място от 940 кв. м., а по скица 955 кв. м., представляващо парцел ***, в кв.***, по плана на [населено място], общ.П., одобрен със заповед № III-145 от 22.02.1979г. вила с разгърната площ от 55.00кв. м. съгласно архитектурен проект.

С Нотариален акт №138, том ІV, рег. №5433, дело № 683 от 2007 г. С. И., В. Г. и Й. Ш. са признати по наследствено правоприемство и давност за собственици на 1/2 ид. част от поземлен имот с площ 955 кв. м., за който е отреден парцел ***, в кв.***, по плана на [населено място], общ.П., одобрен със заповед № III-145 от 22.02.1979г. на кмета на О. П.

От приетия по делото Нотариален акт №15, том І, рег. №224, дело № 12 от 2008 г. се установява, че В. Г. и С. И. са продали на съсобственика си Й. Ш. притежаваните 2/3 ид. части от 1/2 ид. част от процесния имот.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №180, дело № 712 от 2008 г., с който че Й. Ш. е прехвърлила на И. Н. собствеността върху притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота.

С две последователни сделки – договор за дарение, обективиран в нот. акт 57, дело № 52 от 2021г. и договор за продажба, обективиран в нот. акт №58, дело № 53 от 2021г., И. Н. е прехвърлила собствеността върху притежаваните 1/2 ид. части от имота на ответника С. В..

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите Д. К., В. Г., А. Ш. и П. Д. относно упражняваната фактическа власт върху спорната реална част от процесния недвижим имот през годините. Относно упражняваната фактическа власт върху спорната реална част обяснения са дали и ответниците А. П. и П. М..

Изслушана и приета по делото е била съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че при посещение на място вещото лице е установило наличие на ограда, разделяща процесното УПИ – оградна мрежа с метални колове.В изготвената от него скица площта, ползвана от ищците, с оглед поставената ограда, е 519 кв. м., а останалата част от имота 436 кв. м.В процесната реална част, северната страна на имота, има изградена двуетажна страда с тухлени стени, плоча и покрив. Според вещото лице процесната реална част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект, тъй като няма необходимото лице.Не би отговаряла на изискванията и останала част от имота.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че изискванията на чл.19 от ЗУТ са 16 м. за лице, а при делба се допуска 1/5 отклонение, при което стават 12.80м.Тъй като двата имота не отговарят на тези изисквания, УПИ не може да се раздели на две.Вещото лице е посочило, че не са налице условията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, тъй като не са налице специфични теренни и стопански условия, както и не е на главна улица, че да е приложимо изискването 14 м лице и 300 кв. м. площ, които като се редуцират с 1/5 да станат 11.20 лице.Заявило е, че имотът не се намира на главна улица, а теренът е равнинен. Вещото лице е заявило още, че като главна улица е пътят, който отива за с.Чуйпетлово, а останалите улица са второстепенни, като процесната е разклонение на нея.

Прието е повторно заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Р. И., съгласно което УПИ с номер *** от кв.*** по плана за регулация на [населено място] е с площ по графични данни 954.99 кв. м. и лице 23. 58 кв. м., дължината на съществуващата ограда, представляваща лице на процесния имот е 23.65м.Лицето на южната част, отделена от поставена ограда, измерена на място е 11.70м, а на северната 11.95м.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до правни изводи, идентични с тези, възприети от първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 от ГПК е препратил към тях.

Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон.Предвидено е изключение в ал. 2 на чл. 200 ЗУТ за хипотези, при които частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ е насочена към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Съдебната практика е еднозначна, че не може да бъде придобита по давност нито по отменения ЗТСУ, нито по действащия ЗУТ реално обособена част от УПИ, ако същата не отговаря на изискванията за минимална площ и лице, за да бъде обособена като самостоятелен парцел.

Прието е, че настоящата хипотеза не попада в предвидените от закона изключения, поради което следва да се изследва въпроса дали процесната реална част с площ от 500 кв. м. би отговаряла на изискванията на чл. 19 от ЗУТ като самостоятелен обект или не.Вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която въззивният съд е кредитирал като компетентно дадена, е отговорило отрицателно, като е посочило, че спорната реална част от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като няма необходимото лице.Изяснило е, че останалата част от имота също не би отговаряла на чл. 19 от ЗУТ.От своя страна, чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ изисква най-малко 16 метра лице и 500 кв. м. площ, когато се касае за поземлени имоти, находящи се в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места.В настоящия случай, спорната част от имота, дори намалена по правилата за извършване на делба /т. е. намалена с 1/5/, би била с лице от 12.80 метра, което е недостатъчно, за да покрие изискуемите се критерии.

В случая не се установяват наличие на специфични теренни условия, както и имота да граничи с главна улица.Липсата на първата предпоставка, която да обуслови приложението на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ се установява от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, а досежно липсата на втората предпоставка – правилно районният съд се е позовал на нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗУТ, разясняваща уличната мрежа в населени места и селищни образувания, както и на липсата на ангажирани от ищеца доказателства, установяващи вида и класа на граничещата със спорния имот улица.

Същевременно, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, уличната мрежа на урбанизираните територии се разделя на първостепенна улична мрежа и второстепенна улична мрежа.Съгласно същата наредба, зависимост от функционалното им предназначение улиците от първостепенната улична мрежа се разделят на: 1. улици I клас (скоростни градски магистрали с непрекъснат режим на движение); 2. улици II клас (градски магистрали с прекъснат режим на движение); 3. улици III клас (районни артерии); 4. улици IV клас (главни улици). Съгласно ц. н. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, улиците IV клас (главни улици) са улиците, обслужващи транспортно централните зони на градовете с население над 30 000 жители и са основни за транспортно-комуникационното обслужване на градовете с население до под 30 000 жители, като за тях те са най-високият клас улици.Чл. 16, ал. 5 от посочената наредба от своя страна изяснява, че в селата улиците V клас са най-високият клас улици, освен в случаите на чл. 76, ал. 2 ЗУТ.

Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че процесната улица не е главна, което от своя страна да доведе до приложението чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.Доколкото безспорно по делото се установява, че процесната реална част от недвижим имот не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, то е ирелевантно да се обсъждат въпросите, свързани с осъществяването на непрекъснато владение върху спорната реална част от ищците и свързаните с това условия.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като същия не би имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.С Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии се определят принципите, критериите, нормите и правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в урбанизираните територии. Според чл.11 от цитираната наредба уличната мрежа на урбанизираните територии се разделя на първостепенна и второстепенна улична мрежа като в обхвата на първата попадат и улици IV клас /главни улици/, които са улиците, обслужващи транспортно централните зони на градовете с население над 30 000 жители и са основни за транспортно-комуникационното обслужване на градовете с население до под 30 000 жители/чл.15, ал.2/.В селата улиците V клас са най-високият клас улици освен в случаите на чл. 76, ал. 2 ЗУТ/чл.16, ал.5/.Цитираните разпоредби са ясни и не поставят проблеми с тяхното тълкуване, което да доведе до неприлагането им в истинският им смисъл.

Не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос в останалата му част, тъй като за въззивния съд не съществува задължението да указва на страните допустимите доказателствени средства, чрез които може да се установи определен факт, който е част от предмета на доказване.Според т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.№1/2013г., ОСГТК въззивният съд има такова задължение в следните две хипотези : ако във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания ; когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.

Следва да се отбележи, че в случая експертното заключение е допустимо доказателствено средства, с което може да се установи дали процесния имот се намира на улица, която е част от първостепенната улична мрежа.Вещото лице по допуснатата СТЕ е потвърдил този свой извод като в заключението, така и при изслушването му в с. з.Страната, която е оспорвала обосноваността на това заключение е могла да проведе насрещно доказване като представи доказателства, изходящи от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които да установят какъв клас е улицата, в която попада УПИ№*** в кв.*** по плана на [населено място].

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, тъй като в случая същия е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на направеното от ищците възражение, че са придобиили по давност реална част от урегулиран поземлен имот.Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ дава възможност да се придобиват по давност и чрез сделки реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, като поставя едно условие - да са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ.Целта на разпоредбата е да не бъдат раздробявани поземлените имоти на малки части, което би направило практически невъзможно застрояването и икономическото ползване на терена.С оглед на това препращането на чл. 201, ал. 1 ЗУТ е към минималните размери на УПИ, посочени в чл. 19 ЗУТ.Такива минимални размери законът предвижда единствено за УПИ за ниско жилищно застрояване - чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване /лице и повърхност/ могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.Въпросът би бил относим само в хипотезата, в която спорният имот попада на главна улица/по делото не е спорно, че [населено място] не е с преобладаващ стръмен терен/, когато законът е предвидил, че поземленият имот следва да е с най-малко 14 м лице и 300 кв. м. площ. Тогава евентуално владяната спорна част от имота, намалена най-много с 1/5 би отговаряла на изискванията на закона за обособяване на самостоятелен поземлен имот.

От изложеното следва, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол.В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №488/28.12.2023г. по в. гр. д.№385/2023г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА Р. Г. Р. и К. Г. Р. да заплатят на С. Г. В. сумата от 900/деветстотин/лв., представляваща направените пред касационата инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: