О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 732

гр. София, 10.03.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия А. т. д. № 350/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Р. Е. А. и А. С. Д., чрез процесуален представител, против Решение № 450 от 31.10.2022 г. по в. т. д. № 415/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260080 от 24.03.2022 г. по т. д. № 196/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение са отхвърлени предявените от настоящите касатори срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.228, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат им Е. Е. А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., причинено от А. Б. Ч., който управлявал без да притежава необходимата правоспособност лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугър“, и без за същото МПС да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за сумата от по 20 000 лв. за всеки от ищците, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка ? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това ?“;

2. „Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия ?“;

3. „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това ?“;

4. „При изследване на въпроса дали ищец попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай ?“;

5. „Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за достоверни ?“;

6. „Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност ?“;

7. „Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства ?“

По първите три въпроса се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с твърдението, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, съответно посочена. По въпроси № 4, № 5, № 6 и № 7 се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК са посочени бланкетно.

Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника – А. Б. Ч., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от Р. Е. А. и А. С. Д. срещу Гаранционен фонд искове за заплащане на сумата от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат Е. Е. А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да притежава необходимата правоспособност, МПС марка „Форд“, модел „Кугър“ и без за същото да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата, за което деяние бил признат за виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от Окръжен съд – Пловдив. По съображения за недоказаност на подлежащи за репариране по изключение вреди, т. е. че са били създадени отношения между братя и сестра извън присъщите и обичайни такива, формрани с оглед на различни от обичайните житейски остоятелства, с постановеното по спора решение исковете са отхвърлени.

За да достигне до идентичен с този на първата инстанция краен резултат, Апелативен съд – Пловдив е установил, че страните не спорят по факта, че за причинилия ПТП лек автомобил не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“; - че с влязла в сила присъда водачът А. Б. Ч. е бил признат за виновен затова, че без да има необходимата правоспособност е управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на Е. А. и Н. Т.; - че починалият в резултат на ПТП Е. А. е брат на ищцата Р. А. и едноутробен брат на ищеца А. Д..

По спорния въпрос относно материалната легитимация на ищците, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, съставът на въззивния съд, е приел, че са били налице близки отношения и дълбока привързаност между ищците и техния брат - живели са в общо домакинство, не са се карали, отнасяли се много добре един към друг; починалият се грижил за Р. и А., работил в чужбина и помагал на семейството; след като се омъжила сестрата Р. заживяла в друга къща в същата махала; смъртта на Е. била голям шок за всички; не могат да го забравят и да преодолеят болката от загубата. Преценени в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС тези обстоятелства са намерени за установяващи единствено обичайни взаимоотношения и привързаност, за която обаче не може да се твърди, че е изключителна, по - силна от обичайните между братя и сестри. Като нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост е преценена и реакцията на ищците от и след смъртта на брат им. Тези изводи, според съда, не се променят и от установеното със заключението на съдебно психиатричната експертиза, че ищците са преживели остра стресова реакция, продължила дни, която реакция била последвана от разстройство в адаптацията, изразено в плач, мъка, тревожност и напрежение. Съобразено е и посоченото от вещото лице, че продължителността на тази симптоматика е около два-три месеца, обикновено отзвучава до около шест месеца, както и че в случая при ищците Р. Е. А. и А. С. Д. не се е стигнало до психиатрично заболяване, а оплакванията са отзвучали за около месец - два след трагичното събитие.

С тези съображения въззивният съд е намерил исковите претенции за неоснователни и поради съвпадане в изводите на двете инстанции е потвърдил обжалваното пред него решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси №№ 1,3 и 6 досежно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да изложи мотиви, които да отразяват неговата решаваща дейност, изпълнява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на оплакванията на касаторите, които по своето съдържание са такива по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил показанията на изслушаните свидетели по отношение на релевантните за делото обстоятелства, както и заключението на психиатричната експертиза, като ги е оценил в съвкупност. Несъгласието на касаторите с крайните изводи в обжалваното решение неправилно се приравнява с липса на обсъждане на релевантните за спора доказателства, като оплакването в тази връзка е и бланкетно, поради непосочване на конкретно процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевантни за спора доказателства.

Другите процесуалноправни въпроси №№ 5 и 7 не съответстват на данните по делото и не са обосновани с кореспондиращ касационен довод. Освен това, първият от въпросите съдържа вътрешно противоречие, тъй като приемането на едно доказателство за недостоверно е в резултат от обсъждането му, а вторият въпрос не е обоснован с посочено нарушение на съда и е относим към обосноваността на обжалваното решение, която не се преценява в селективната фаза на касационното производство. Следователно, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

Останалите въпроси №№ 2 и 4 не съответстват на обективираната в решението правна воля на съда, който не е отрекъл съществуването на близки отношения между ищците и техния брат /въпрос № 2/, нито е обосновал изводите си само на общи принципни положения /въпрос № 4/, поради което не притежават изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Въпросите обективират несъгласието на касаторите с решаващия за спора извод на съда, че не са материалнолегитимирани да получат обезщетение от смъртта на техния брат. При постановяване на решението въззивният съд се е позовал на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо по изключение да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да се направи извод, че е налице близост над обичайната. В случая, въззивният съд не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и починалия брат, както и проявлението на неимуществените вреди в правната им сфера вследствие на загубата, а въз основа на събраните по делото доказателства е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитетът на вредите не покриват изискването за изключителност, с което е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В случая касаторите оспорват крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство не е подкрепено с доказателства за извършени такива, поради което се преценява като неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 450 от 31.10.2022 г. по в. т. д. № 415/2022 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.