Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Социално подпомагане”(ДСП) – гр. П. и И. Б. Х.в, от гр. П. против решение №337 от 03.04.2008г. по адм. дело №1387/2007г. на Административен съд – Пловдив.

Административният орган навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

И. Б. Х.в развива в своята касационна жалба съображения, че административният съд не се е произнесъл върху цялото оспорване и моли да се допусне допълване на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на ДСП – Пловдив, а касационната жалба на И. Х.в счита за молба по чл. 176 АПК.

Касационната жалба на директора на ДСП – Пловдив е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е заповед № ВД-Т-193 от 01.02.2007г. на директора на ДСП – Пловдив, с която е отказано отпускане на месечни добавки за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). За да уважи оспорването, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на изискванията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК .

По делото е установено, че И. Б. Х.в от гр. П. е лице с трайни увреждания и намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност 85%.

Със социална оценка от 29.06.2005г. са му признати права по чл. 42, ал....