Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба подадена от Й. Д. Г. от гр. К. срещу заповед К-409 от 29.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като служител в МВР поради пенсиониране. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно - производствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което претендира нейната отмяна.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е представил писмено становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на страните и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е назначен на длъжност в системата на МВР през 1986 г. където е заемал различни длъжности. Последно е работил на длъжност началник сектор „Пътна полиция” в отдел „ООРП” към ОДМВР – Кюстендил - длъжност, на която през 2006 г. му е определена категория „В”, главен инспектор.

От директора на Областна дирекция на МВР – Кюстендил е направено предложение изх.№ 1469/28.01.2009 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на жалб. Гаврилов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО.

В предложението е посочено, а и видно от справката за осигурителен стаж, че жалб. Гаврилов към 27.01.2009 г. има общ осигурителен стаж 30 години, 4 месеца и 09 дни, от които 22 години 5 месеца...