Производството е по реда на

чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по жалба на И. С. И. от гр. Р. срещу заповед № ЧР-06-034/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е било прекратено на основание

чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)

служебното му правоотношение като държавен служител, като възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител-юрк. Чемширов, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК

представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с И. С. И., като възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР

, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР

реквизити, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правило, но същият е постановен в нарушение на материалния закон.

Не се спори по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност Началник на сектор в Областно звено "Охрана-Русе",към Главна...