Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община – Аксаково срещу решение № 858 от 28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 369/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, 26-ти състав.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Ответникът, Р. К. Н. от гр. В., редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. А. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно изложени доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното съдебно решение АС - Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община А. за издаване на скица по заявление № УТ-01-1001/29.11.2011г. от Р. К. Н. от гр. В. за поземлен имот № 615 по кадастралния план на местността „Янчова поляна”, землището на гр. А. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането, с което е сезиран кметът на община - Аксаково е искане за извършване на административна услуга – издаване на скица. Предвид обстоятелството, че според събраните по делото доказателства - множество, издадени от кмета на общината скици за съседни на процесния имот имоти, съдът е приел, че няма основание на молителката да бъде отказана исканата от нея административна услуга с мотив за липсата на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, доколкото издадените от кмета на общината скици за съседните имоти са издадени също без наличието на такъв одобрен ПНИ – издадени са на база наличен топографски или кадастрален план, независимо от датата на изготвянето му или от обстоятелството приет ли е същият по законоустановения ред или не. Кметът на община - Аксаково няма право да откаже снабдяването на Николова с исканата от нея скица с доводи за това, че молителката не е собственик на имота, за който иска издаването на скица, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 587 и 588 от ГПК преценката дали едно лице е собственик на недвижим имот по давност чрез обстоятелствена проверка, съответно спазени ли са специалните материалноправни изисквания за това, е в компетентността единствено на нотариуса и не попада в правомощията на административния орган, който следва да издаде скицата като копие от действащия план за имота – бил той топографски, кадастрален, ПНИ, ПУП или друг. Доколкото съгласно разпоредбата на §8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК отказът да бъде извършена административна услуга подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове и доколкото според §4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР компетентни да издават скици за недвижими имоти са именно общинските администрации, АС-Варна е отменил отказа на кмета на общината и е върнал преписката на същия с указание да извърши исканата административна услуга. Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че заявление вх.№ УТ-1-1001/29.11.2011г. от Р. Н. до кмета на община - Аксаково за издаване на скица за ПИ №615 по кадастралния план на местността „Янчова поляна”, землището на гр. А. съставлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на §8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК. Правилен е и изводът на съда за наличие на правен интерес у Николова за сезиране на компетентния по закон орган с това искане. Правният интерес за заявителката се определя от обстоятелството, че поисканата скица е необходим документ за отпочване на производство по установяване претендирано от молителката право на собственост в охранително нотариално производство .Осъществяването на поисканата административната услуга е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на права на заявителката – в случая правото й да инициира пред нотариус производство за установяване и признаване правото му на собственост върху имота.

Обосновано АС-Варна е приел, че предмет на обжалване, въпреки наличието на писмо изх. № УТ-1-1001/1/ от 12.12.2011г., е мълчаливият отказ на административния орган да извърши заявената пред него административна услуга. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда за това, че наличието на влязъл в сила мълчалив отказ за извършване на подобна услуга, постановен по предходно заявление за издаване на скица, не преклудира възможността с ново искане за скица за същия имот да се формира нов мълчалив отказ, който да бъде оспорен пред съда. Правилно съдът се е позовал на решението на ВАС по адм. д. № 5138/2011 г., за да квалифицира писмото на общинската администрация от 12.12.2011г., издадено в отговор на заявление вх.№ УТ-1-1001/29.11.2011г. като такова с уведомителен характер, поради което не притежава белезите на индивидуален административен акт. Да се приеме обратното, би означавало идентични по съдържанието си писма, постановени в две последователно развили се във времето административни производства, образувани по две заявления за издаване на скица за един и същи имот, подадени от едно и също лице, да се квалифицират различно, което би било в противоречие с принципа на последователност и предвидимост, установен в чл. 13 от АПК, относим и към съдебно-административното производство.

Правилно съдът е приел, че към датата на постановяване на мълчаливия отказ за издаване на скица по отношение на молителката и посочения от нея имот са били налице всички материалноправни предпоставки за издаване на поисканата скица.

След като молителката е доказала наличието на правен интерес от извършването на заявената административна услуга, отказът за извършването й се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Правилно АС – Варна е приел, че извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност или въз основа на основанията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни в тази насока са развитите от касатора доводи за това, че Николова не била сред лицата, имащи право на собственост върху имот, попадащ под действието на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което мълчаливият отказ на кмета на община-Аксаково да се произнесе по процесното искане бил законосъобразен.

Възникването или не на право на собственост по давност или на друго основание следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на скица за процесния имот. Обоснован е изводът на съда, че, по горните съображения, дори при липса на влязъл в сила ПНИ, административният орган следва да издаде исканата от него скица по единствения разполагаем картен материал, като отрази върху скицата всички известни му обстоятелства – обстоятелството, че кадастралния план от 1990 г. не е влязъл в сила, обстоятелството, че по разписния лист към същия кадастрален план имотът не е записан на името на молителката и т. н. Дори административният орган да разполага с данни за конкуренция на права върху имота, същият е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по конституция и закон. Ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самата скица, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие – РС-Варна за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват издаването на скица.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 858 от 28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 369/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, 26-ти състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ А. Р.

А.Р.