О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 131

Гр.София, 23.02.2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3164 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. С. срещу решение №.90/12.03.20 по г. д.№.1256/20 на ОС Благоевград - с което, след потвърждаване на реш.№.485/31.07.20 по г. д.№.1764/19 на РС Петрич в обжалваната му част и определяне на допълнителни мерки за режим на лични контакти, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. В. С. е предоставено на бащата В. М. С. /при който да бъде и местоживеенето му/, определен е режим на лични контакти с майката /всяка седмица от петък в 18.00ч. до неделя в 16.00ч. с преспиване в дома на майката, един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година през зимната по време на Коледните празници, от 20.00ч. на 23.12 до 20.00ч. на 26.12. с преспиване, всяка нечетна година – по време на Новогодишните празници от 20.00ч. на 29.12. до 20.00ч. на 1.01. с преспиване; през първата половина на пролетната /Великденската ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с майката за времето от 9.00ч. до 20.00ч.; всяка календарна година на рождения ден на майката за времето от 9.00 до 20.008/ и издръжка /180лв. на месец/.

Ответната страна В. М. С. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази

следното:

С обжалваното решение въззивният съд е изследвал релевантните факти във връзка с отношенията между родителите и детето, техния родителски капацитет и условия на живот. Приел е - на база събраните доказателства, вкл. показанията на свидетели, социалните доклади и изявленията на родителите, че: страните /съпрузи, чийто брак е прекратен с влязлото в сила първоинстанционно решение/ са родители на непълнолетното дете А. - род. на 30.11.16; до раздялата си са живели заедно в семейното жилище в [населено място] при родителите на съпруга; детето посещава детска градина в [населено място]; майката също е живяла в [населено място] /в дома на нейните родители (които често пребивават в чужбина), където сега живее баба й - на около 73г./, като понастоящем живее в [населено място] на семейни начала с Г. Ш. в дома на неговите родители. В момента страните са постигнали съгласие и се редуват при отглеждането на детето-то престоява при всеки от тях по една седмица и е в добро здравословно състояние-макар че при раждането е получило хидроцефалия и се е наложила операция /сега се провеждат ежегодни профилактични прегледи/. Всеки родител е осигурил добри материални условия в жилището, в което живее. Бащата работи като готвач в [населено място] с работно време от 5.00 до 13.00ч /заплата 900лв./, а майката - като главен сервитьор с работно време 7.30.-16.00ч. /заплата 800лв./, като е подпомагана парично и от родителите й. Бащата е осъждан във връзка с държане с цел разпространение на наркотични вещества през 2019, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено. Въззивната инстанция е отразила, че социалният доклад не сочи на отчуждение от единия или другия родител. Според свидетелката З. С. детето е започнало да се страхува от майка си, което потвърждава и бащата, но според изказвания на детето в детската градина ги тормозели и измъчвали и затова то искало баща му да го води.

От правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК -съгласно която критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права, са възпитателски качества на родителя, полаганите до момента грижи и отношението на родителите към детето, желанието им да упражняват правата, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности, като изброяването - както и в ППВС 1/74 - не е изчерпателно; посочените в ППВС обстоятелства са минимумът, който следва да бъде отчетен при изследване на най-добрия интерес на детето; съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живея децата и кой да упражнява родителските права; той дължи изследване и излагане на мотиви по кои от тези критерии дава предпочитание на някой от родителите и следи служебно за най-добрия интерес на детето.

Въззивната инстанция е отразила, че съвкупната преценка на всички обстоятелства сочи, че най-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако то бъде оставено да живее при бащата и родителските права бъдат предоставени на него. Посочила е, че и двамата родители разполагат с не особено големи, не впечатляващи и неудовлетворителни родителски качества. Бащата е осъждан – макар че няма данни да е въвличал детето към настоящия момент в престъпна среда, а майката употребява алкохол над обичайното, при което поведението й към детето се променя и тя става груба. Имат желание да отглеждат детето си, но при преценката на горепосочените обстоятелства бащата има приоритет. Съдът е посочил, че той е полагал непосредствени грижи за детето в по-голям период от време от фактическата раздяла на съпрузите през пролетта на 2019, а и към настоящия момент грижите за детето се редуват както от майката, така и от бащата. Той е задоволявал нуждите му от спокойствие и близост; детето се е отглеждало от бащата с активната помощ на неговите родители, без създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето му; няма данни за конфликти и напрежение в тази среда, в която преимуществено е живяло детето, които биха повлияли негативно върху психиката му; в един момент грижите, полагани от бабата по бащина линия, са превишавали многократно грижите, които майката е трябвало да полага лично /престоя на детето в болницата, посещения на родителски срещи/. Съдът е отбелязал, че според него майката проявява едно лежерно и повърхностно отношение към родителските си задължения. Обстоятелството, че в момента живее с друг мъж на семейни начала, в друго населено място, а не в нейния дом в [населено място], сочи на невъзможност да осигури на детето си една стабилна среда, без изменения и сътресения. Няма данни тя да е проявила сериозен интерес към нуждите на детето както в момента на операцията, така и след това при боледуването му. Св.С. сочи, че когато детето се е разболяло към 7 май, само една нощ майката е преспала в къщата, а след това е отишла да гледа децата на сестра си или поне така е обяснила. По делото не се установява и В. да има възможност да осигури по-добро положение от това, при което се отглежда детето. В жилището на бащата и неговите родители са осигурени нужните условия за нормално отглеждане на А.. Същевременно майката не би могла да осигури нужните условия за отглеждане на детето, тъй като се е установила да живее в друго населено място, в жилище, собственост на трети лица. Тя не може да разчита постоянно и на свои близки, които да я подпомагат при отглеждането, тъй като родителите й работят в чужбина и не пребивават постоянно в РБ. От друга страна помощта, на която бащата може да разчита от своите родители, е неизмерима. Силната емоционална връзка между бащата и детето не е била прекъсвана, а такава е налице и с майката. Въпреки това съдът не е намерил, че тя е родителят, при който детето ще се чувства обгрижено и спокойно. В негов интерес е да бъде определен максимално широк режим на лични контакти с майката, поради което и е разширил установения такъв от първоинстанционния съд с допълнителни контакти през почивните дни.

Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК във връзка с въпроса кои обстоятелства следва да прецени съдът при предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, с оглед гарантиране на най-добрия интерес на детето /ППВС 1/74, реш.№.26/14 по г. д.№.4994/13, ІІІ ГО, реш.№.54/15 по г. д.№.5475/14, ІV ГО, реш.№.214/13 по г. д.№.1665/13, ІІІ ГО/

Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства; по съществени от тях - неизчерпателно изброени в ППВС 1/74, а понастоящем, отново неизчерпателно, и нормативно закрепени в чл. 59 ал. 4 СК (ДВ бр. 47/23.06.09, в сила от 01.10.09) - са: възпитателските качества и морала на родителите; грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; материалните условия на живот и др. Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично обстоятелства-като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права-но не може да основе решението си само на някои от тях и да игнорира други. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1 т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрият интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, на която и сам се е позовал. Съпоставил е възможностите на двамата родители по изведените в нея, вкл. в ППВС 1/74г. критерии. Отчел е както, че от една страна и двамата родители имат желание да отглеждат детето-макар и да разполагат с не особено големи, не впечатляващи и неудовлетворителни родителски качества, така и че, от друга страна, не е установено грижите на бащата да са неадекватни или недостатъчни, респективно че майката е в състояние да предостави по-адекватни такива и по-добри условия за отглеждане и възпитание на детето. Напротив, на база събраните доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели и социалните доклади, е приел, че предлаганите от нея условия не са по-добри от тези при бащата и не са достатъчни за промяна на установения фактически режим съобразно нейното искане, като подобна промяна не е в интерес на детето. Съдът е изложил ясни мотиви защо намира, че приоритет следва да бъде даден на бащата като по-подходящ родител, на който да се възложи упражняването на родителските права. Аргументите са свързани с най-добрия интерес на детето, преценен с оглед осигурения психически комфорт, сигурност и стабилност при бащата, вкл. с оглед наличието на уседналост на средата, без създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето, без данни за конфликти и напрежение в тази среда, в която преимуществено е живяло детето, които биха повлияли негативно върху психиката му; отчетени са и осигурените нужни условия за нормално отглеждане на А. и възможността за помощ от трети лица. Същевременно въззивната инстанция е посочила по-неблагоприятните за детето условия при майката с оглед нейното отношение към родителските задължения и нуждите на детето, местоживеенето й в друго населено място - с друг мъж и в къщата на неговите родители - което сочи на невъзможност да осигури на А. една стабилна среда, без изменения и сътресения, липсата на възможност да разчита постоянно на свои близки, които да я подпомагат при отглеждането, доколкото родителите й работят в чужбина и не пребивават постоянно в РБ. С цел осигуряване на максимална възможност за пълноценни контакти между детето и майката, е определен режим на контакти, който позволява регулярното осъществяване на такива, в това число в почивните дни и месеци. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от наличната задължителна практика и съответно хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК, респективно нарушаване на най-добрия интерес на детето, за който съдът е длъжен да следи и служебно.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последната не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 600лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.90/12.03.20 по г. д.№.1256/20 на ОС Благоевград.

ОСЪЖДА В. М. С. да плати на В. М. С. 600лв. /шестстотин лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: